Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалба /неправилно наименована като жалба/ на Ж. Ж. Б. от гр. С. срещу решение № 56/23.04.2010 г. по адм. д. № 3/2010 г. на Административен съд - Сливен.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 11-20-75/04.12.2009 г. на областен управител на област С., с която на осн. чл. 5, ал. 2 ЗПГРРЛ е постановил отказ по искане вх. № 9111/0065/29.10.2009 г., подадено от наследниците на Ж. И. Б.. Съдът приел заповедта за издадена от компетентен административен орган в кръга на правомощията му и в съответствие с материалния закон. Обсъждайки събраните по делото доказателства съдът приел, че по отношение смъртта на общия наследодател Ж. И. Б. направеното искане за присъждане на обезщетение е неоснователно, тъй като всички негови деца са получили еднократно обезщетение през 1993 г. по 20000 лв. всеки. По отношение на искането за присъждане на обезщетение за това, че наследодателя им е бил въдворен в ТВО-Белене, съдът приел че това е било извършено по криминални причини, а не съобразно посочените условия в чл. 2, ал. 1, т. 5 ЗПГРРЛ поради което също отхвърлил жалбата в тази част като неоснователна.

В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати от съда нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна.

Правилно съдът е разграничил направените две искания от касатора за присъждане на еднократно обезщетение по отношение на наследодателя му Ж. И. Б., а именно обезщетение за неговата смърт в ТВО-Белене и неговото въдворяване там на основание Указ № 468/1956 г. Безспорно установено е, че за смъртта на наследодателя му е получено...