Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката (ЗЕ).

Образувано е по жалба на ТЕЦ "Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. Е., област В., против Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. I. 5., с която, считано от 01.07.2007 г., е утвърдена цена за енергия без ДДС, по която дружеството продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 54, 43 лв./МВтч, при необходими годишни приходи - 208 293 хил. лева и в частта му по т. II, с която е отказано утвърждаване на изменение на цената за разполагаемост на ТЕЦ "Варна" ЕАД, утвърдена с решение № Ц-018 от 28.09.2006 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както и против мълчалив отказ на комисията да утвърди цена за енергия без ДДС, по която дружеството продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 56, 70 лв./МВтч, предложена със заявление вх. № Е-13-15-5/07.05.2007 г. (неправилно посочено като заявление с вх. № Е-14-09-12 от 04.05.2007 година).

Въз основа на подробно развити доводи за незаконосъобразност на решението в оспорените му части, поради неспазване на формата на акта, нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, жалбоподателят моли същото да бъде отменено, а преписката - върната на административния орган със задължителни указания за изричното му произнасяне с решение, с което да утвърди заявените от ТЕЦ "Варна" ЕАД цени на електрическата енергия. Претендира се присъждане на деловодните разноски.

Ответникът - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР/Комисията) чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита същата за недопустима досежно оспорения мълчалив отказ и за неоснователна в останалата й част по съображения, изложени в писмени бележки.

Заинтересуваната страна - "Национална електрическа компания" ЕАД, гр. С. („НЕК” ЕАД) не ангажира становище по спора.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният административен съд, тричленен състав на седмо отделение, след извършена проверка на допустимостта на жалбата констатира, че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.

По отношение на формулираното в нея искане за отмяна на мълчалив отказ на ДКЕВР по заявление на ТЕЦ "Варна" ЕАД с вх. № Е-13-15-5/07.05.2007 г. (неправилно посочено като заявление с вх. № Е-14-09-12 от 04.05.2007 г.) съдът намира жалбата за лишена от предмет в тази й част. Видно от съдържанието на Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г. - т. I. 5. и т. II., регулаторният орган се е произнесъл с изричен акт по цитираното заявление при условията на предоставената му от закона оперативна самостоятелност. Именно този акт като завършващ административното производство подлежи на оспорване по съдебен ред, а не претендираният мълчалив отказ. Обстоятелството, че ДКЕВР не е възприела предложения от дружеството размер на цената за електрическа енергия, а е утвърдила цена, различна от заявената, не обуславя извод за наличие на мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК по подаденото заявление. При упражняване на функциите си в областта на ценовото регулиране съгласно чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ комисията не е обвързана с предложението на заявителя. В противен случай нормативно предвидените правомощия, процедури, принципи, критерии, методики и правила досежно утвърждаването на цените от комисията биха били безпредметни. Анализът на законовите разпоредби и подзаконовата нормативна уредба сочи, че в тези случаи компетентният орган разполага с административна дискреция, т. е. с възможността за самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни правни резултати.

С оглед изложеното, настоящият състав счита, че не е налице годен за обжалване административен акт под формата на мълчалив отказ по заявление на ТЕЦ "Варна" ЕАД с вх. № Е-13-15-5/07.05.2007 г. (неправилно посочено като заявление с вх. № Е-14-09-12 от 04.05.2007 г.), поради което жалбата срещу същия е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане в тази й част на основание чл. 159, т. 1 от АПК.

В останалата й част жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК е неоснователна по следните съображения.

От данните по делото е видно, че със заявление вх. № Е-13-15-5/07.05.2007 г., ведно с приложена към него документация по чл. 28, ал. 2 от Наредбата за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ/Наредбата, с приложима редакция на нормите от ДВ, бр. 17/2004 г.), "ТЕЦ Варна" ЕАД е сезирало регулаторния орган с искане за утвърждаване на следните цени: 1. цена на електрическа енергия – 56, 70 лв./МВтч и 2. цена на разполагаемост – 8, 48 лв./МВтч. Съгласно чл. 30 от НРЦЕЕ по заявлението е извършена проверка от длъжностни лица (работна група), резултатите от която са обективирани в Доклад вх. № Е-ДК-201 от 06.06.2007 г., публикуван на интернет-страницата на ДКЕВР. При прегледа на всички представени от дружеството документи и анализ на технико-икономическата обоснованост на предложените в заявлението прогнозни стойности на ценообразуващите елементи за 2007 г., в доклада са предложени съответни корекции на същите, в частност – на променливите разходи, както следва: цената на основното гориво е определена на 111, 30 лв./тнг., разходите за разпалване са редуцирани на 1485 хил. лв., а за консумативи – на 639 хил. лв. Цената на електрическата енергия след корекциите е изчислена на 53, 17 лв./МВтч, без ДДС, а досежно искането за утвърждаване на цена за разполагаемост е мотивирано становище за неоснователност на същото, поради неприложимост на чл. 23, б. ж от Насоките за регулиране на българските електропроизводствени дружества (Насоките) преди изтичането на първия ценови период на 06.10.2007 година. Докладът на работната група е приет от комисията на закрито заседание с протоколно решение № 116/06.06.2007 г.

Видно от Протокол № 118/12.06.2007 г., ДКЕВР е провела открито заседание за обсъждане на подадените заявления и изготвения по тях доклад, на което са присъствали и изразили становище представители на заявителите, в това число и жалбоподателят - "ТЕЦ Варна" ЕАД. На заседанието са присъствали представители на средствата за масово осведомяване за отразяване на същото. След приключване на обсъждането на заявленията, в закрито заседание от същата дата с Протокол № 119/12.06.2007 г. комисията е приела проект на решение относно утвърждаване на цените на електрическата енергия, считано от 01.07.2007 г., според което в т. I. 5. е посочена цена за енергия в размер на 53, 17 лв./МВтч без ДДС, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик, при необходими годишни приходи – 140 102 хил. лева, а в т. II се отказва утвърждаване на изменение на утвърдената на ТЕЦ "Варна" ЕАД с решение № Ц-018 от 28.09.2006 г. цена за разполагаемост. На същото заседание е насрочено обществено обсъждане на проекта на решение за 13.06.2007 г. от 10:00 часа в сградата на ДКЕВР, за което са поканени заинтересованите по смисъла на чл. 14 от ЗЕ лица. Проведеното обществено обсъждане, на което са присъствали и представители на средствата за масово осведомяване, е отразено в Протокол от 13.06.2007 година. Комисията е определила 14-дневен срок от датата на общественото обсъждане за предоставяне на становища по проекта. На 20.06.2007 г. ТЕЦ "Варна" ЕАД е внесло писмено възражение срещу проекта на решение, в частта касаеща неговото заявление, с която по отношение на дружеството се утвърждава цена на електрическата енергия от 53, 17 лв./МВтч без ДДС и се отказва изменение на утвърдена цена за разполагаемост. Възражението, постъпилите допълнителни данни и обосновки са разгледани и взети предвид от работната група, която е изготвила доклад до председателя на ДКЕВР, вх. № Е-ДК-233/27.06.2007 г. В доклада са изложени мотиви по направените възражения от дружеството-производител, като след анализ на информацията са възприети следните корекции в ценообразуващите елементи: цената на основното гориво (въглища) е определена на 112, 89 лв./тнг. при калоричност 5892, 16 ккал/кг.; разходите за разпалване – на 2 306 хил. лв., а за консумативи – 1188 хил. лв. При така коригираните показатели по повод възражението на ТЕЦ „Варна” ЕАД цената на електрическата енергия без ДДС е определена в размер на 54, 43 лв./МВтч при одобрени необходими приходи от 208 293 хил. лв. По отношение на доводите на заявителя срещу предложението за отказ да се утвърди цена за разполагаемост работната група е обосновала становище за неоснователност на възражението в тази му част.

Въз основа на събраната документация, общественото обсъждане, проведените открити заседания и заключенията в експертните доклади, ДКЕВР е постановила процесното Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г., с което в частта, касаеща заявлението на ТЕЦ "Варна" ЕАД, е утвърдила, считано от 01.07.2007 г., цена за енергия без ДДС, по която дружеството продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 54, 43 лв./МВтч, при необходими годишни приходи - 208 293 хил. лева (т. I. 5.) и е отказала утвърждаване на изменение на цената за разполагаемост, утвърдена с решение № Ц-018 от 28.09.2006 г. на ДКЕВР (т. II). С решение по Протокол № 134 от 09.07.2007 г. регулаторният орган е приел мотиви към Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г., представляващи неразделна част от същото, с които аргументира постановения резултат във връзка с възраженията на адресата на акта.

При така установената фактическа обстановка съдът намира оспорения административен акт за законосъобразен. Решението е издадено от компетентен орган (по аргумент от чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, чл. 3 и чл. 34, ал. 1 от НРЦЕЕ), в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила за издаването му и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона.

Неоснователен е доводът за неспазване на формата, поради липса на мотиви на обжалвания акт. Няма спор, че мотивирането на административните актове е задължително условие за тяхната законосъобразност. То при всички случаи се отнася и до решенията, приемани от ДКЕВР в качеството й на колективен административен орган по силата на изричната норма на чл. 13, ал. 2 от ЗЕ и 34, ал. 1 от наредбата. Условието за мотивировка представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защитата на правата и законните интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство, в случая – за осигуряване правото на защита на засегнатото дружество-производител. С излагането на мотивите се довеждат до знанието на адресатите съображенията, по които административният орган е издал или е отказал да издаде искания административен акт, което подпомага страните в организирането на защитата им срещу такива актове. Едновременно с това наличието на мотиви улеснява контрола върху законосъобразността на акта, упражняван при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите закононарушения, разкрива и възможности за контрол над случаите, в които въпросът е решен по свободна преценка, включително дали не са надхвърлени рамките на предоставената на административния орган оперативна самостоятелност.

Следва да се отбележи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение и актът се приема за мотивиран, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ документ, т. е. ако могат да бъдат изведени от административната преписка (в този смисъл ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). С други думи, издаването на административния акт и излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едно или друго решение, не е необходимо да съвпадат по време, какъвто е настоящият случай.

Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му постановяване. В конкретната хипотеза такъв документ са докладите на нарочна работна група, в които се съдържа обосновано експертно становище по заявленията, документацията и възраженията на заявителя. Видно от материалите по делото, това становище е възприето изцяло в допълнително формулираните към оспореното решение изрични мотиви на комисията. В тази връзка, не съществува пречка мотивите да бъдат изложени и след издаването на административния акт – например в съобщението, с което се уведомяват страните за издаването, респективно - за отказа да бъде издаден исканият административен акт или най-късно в съпроводителното писмо, с което жалбата на страната ведно с административната преписка се изпращат в съда. В настоящия случай ДКЕВР е приела с допълнително решение мотиви към административния акт, които представляват неразделна част от него, като от изложената подробна обосновка ясно личи какви са били доводите на органа при постановяването му. Поради това настоящата инстанция счита, че условието на закона за мотивиране на акта е изпълнено. Съдържащите се в докладите и в мотивите от 09.07.2007 г. конкретни данни и съображения, обуславящи постановения в оспореното решение правен резултат, водят на извод за надлежно мотивиране на крайния административен акт. В този случай отсъства нарушение на закона, поради което възражението на жалбоподателя в обратния смисъл е неоснователно .

Не се споделят от съда оплакванията в жалбата за допуснати съществени нарушения на процедурата във връзка с приемане на обжалваното решение.

Възражението за липса на кворум и мнозинство при постановяване на административния акт е неоснователно. Съгласно чл. 13, ал. 1 комисията е постоянно действащ орган, който заседава при кворум не по-малко от 7 от нейните членове и упражнява правомощията си по този закон в присъствието най-малко на 5 от членовете със стаж в областта на енергетиката. ДКЕВР се произнася с мотивирани решения, които се приемат с мнозинство не по-малко от 7 гласа, 5 от които са на членове на комисията със стаж в съответната област, за която се приема решението. Видно от протокол № 126/28.06.2007 г. от проведено закрито заседание на комисията, същата е заседавала в състав от 11 души, т. е. при наличие на изискуемия кворум, като решението е прието с мнозинство от 11 гласа „за”, от които седем на членове със стаж в енергетиката. С. П. № 134 от 09.07.2007 г. мотивите към решението са приети с мнозинство дванадесет гласа „за”, от които седем на членове със стаж в енергетиката. Следователно решението е валидно като постановено при съблюдаване на определеното в закона мнозинство.

От материалите по делото се установява, че е спазен предвиденият в НРЦЕЕ специален процесуален ред за утвърждаване на цените: извършена е проверка на подаденото от ТЕЦ „Варна” ЕАД заявление; заявителят е запознат с доклада от проверката; уведомен е и е участвал в открито заседание по разглеждането и обсъждането на заявлението и доклада; докладът и проектът на решение са публикувани на интернет-страницата на комисията; проведено е обществено обсъждане на предложения от комисията проект на решение, по който дружеството е депозирало писмено възражение; последното е разгледано и обсъдено в доклад до комисията, видно от който основателните доводи на заявителя са взети предвид при утвърждаване на цената за ел. енергия от 54, 43 лв./МВтч. В тази връзка, съдът приема, че не е налице твърдяното от жалбоподателя съществено нарушение на чл. 30, ал. 1 и чл. 33 от НРЦЕЕ досежно оповестяването чрез средствата за масово осведомяване на проекторешението и на датата за провеждане на общественото обсъждане. Според данните в административната преписка посочените в наредбата документи (доклад, проект на решение, протокол от обществено обсъждане) са публикувани на интернет-страницата на комисията, проведени са открити заседания за обсъждане на заявлението и проекта на решение по него; търговското дружество е участвало активно в административното производство, включително на проведеното открито заседание, същото е изразявало становища по предложения проект; на откритите заседания във връзка с отразяването им са присъствали и представители на средствата за масово осведомяване; с изрични писма са поканени и са взели участие в общественото обсъждане заинтересованите по смисъла на чл. 14, ал. 2 от ЗЕ лица - държавни органи, браншови организации, енергийни предприятия и обществени организации, пряко свързани с изготвения проект. При това положение целта на нормите на чл. 30, ал. 1 и чл. 33 от НРЦЕЕ е изпълнена, тъй като регулаторният орган е осигурил пълноценното упражняване на правото на защита на заявителя и на заинтересованите лица в конкретното административно производство.

Не се възприема и твърдението на жалбоподателя за нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, тъй като видно от материалите по делото, комисията е проверила и преценила събраните доказателства съгласно чл. 36, ал. 3 от АПК, а в изпълнение на чл. 35 от кодекса е обсъдила обясненията и възраженията на дружеството-производител, като е развила доводи защо ги кредитира или не. В процеса по определянето на цената са съобразени предоставените от централата данни във връзка с ценообразуването, както и постъпилите допълнителни доказателства и направените на тяхна база искания. Противно на изложеното в жалбата, именно въз основа на възраженията на ТЕЦ „Варна” ЕАД, които комисията е преценила за обосновани, първоначално определената в проекта на решение цена на енергията от 53, 17 лв./МВтч е коригирана на 54, 43 лв./МВтч.

На следващо място, несъстоятелно е оплакването за опорочаване на акта, поради липса на решение на ДКЕВР, с което да се дават задължителни указания на дружеството относно образуването на цените по повод подаденото заявление. Анализът на приложимите правни норми сочи, че такова задължение не е вменено на комисията, поради което не би могло да е налице нарушение на процедурата в посочения в жалбата аспект.

Относно изтъкнатото като отменително основание утвърждаване от регулаторния орган на цени на електоенергията, различни от предложените в заявлението на ТЕЦ, същото не обуславя извод за нарушение на правилата в административното производство, тъй като, както се посочи по-горе, в тази хипотеза ДКЕВР действа при условията на оперативна самостоятелност и не е обвързана от предложението на заявителя, поради което няма пречка комисията да утвърди друг размер на цената, различен от заявения, стига той да е съобразен с материалноправните предпоставки и целта на закона. Това правомощие на комисията произтича и е израз на нормативно заложената й функция по регулиране на цените на електрическата енергия, като оспорването му не намира правна опора.

По изложените съображения съдът счита, че комисията е изпълнила регламентираната в специалната нормативна уредба процедура, както и общите административнопроизводствени правила в АПК. Следва да се отбележи, че ангажираните от жалбоподателя в съдебната фаза на спора доказателства, в това число заключенията на допуснатите по негово искане съдебни експертизи, не сочат на фактическа обстановка, различна от установената в административното производство такава, нито променят възприетия от ДКЕВР правен резултат, поради което твърденията в жалбата са неоснователни и недоказани.

Що се отнася до доводите на жалбоподателя за нарушения на административнопроизводствените правила, изградени върху хипотезата за упражняване на правомощията на комисията при условията на обвързана компетентност и наличие в тази връзка на мълчалив отказ по подаденото от дружеството заявление, същите не следва да се обсъждат, с оглед изложеното по-горе относно недопустимостта на жалбата в частта й срещу мълчалив отказ на ДКЕВР.

Проверката на материалната законосъобразност на обжалваното решение сочи, че при постановяването му административният орган е приложил правилно релевантните за спорното правоотношение материалноправни разпоредби и целта на закона.

Съгласно чл. 2, т. 1 отм. от НРЦЕЕ по реда на тази наредба се регулират цените, по които производителите продават електрическа енергия на обществения доставчик и/или на обществените снабдители. По силата на чл. 3 от наредбата за осъществяване на правомощията си по ценовото регулиране ДКЕВР извършва периодични регулаторни прегледи, които включват: анализ и оценка на отчетна и прогнозна информация, предоставена от енергийното предприятие; одобряване на прогнозни необходими приходи на енергийното предприятие, включително икономически обосновани разходи за дейността по лицензията; утвърждаване на цени въз основа на прогнозни количества. Комисията няма задължение да приеме еднозначно предложенията и разчетите на енергийните предприятия. Осъществяваният от ДКЕВР регулаторен преглед предполага анализи и оценка на предоставената от заявителя информация, включително относно размера на икономически обоснованите разходи. В този случай ДКЕВР действа при условията на административна дискреция и има право да утвърди такъв размер на ценообразуващите елементи, какъвто счита за икономически обоснован. Противно на доводите в жалбата, комисията е в правото си да класифицира определени искания като икономически необосновани, тъй като по силата на чл. 23, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, регулаторният орган осигурява равнопоставеност между регулираните предприятия, съчетана с баланс на интересите между тях и потребителите.

Недоволно от размера на утвърдената с т. I.5. от решението на ДКЕВР цена, търговското дружество - жалбоподател поддържа, че същата е занижена и при определянето й не са спазени предписанията на относимата нормативна уредба.

За пълното и обективно изясняване на фактическата обстановка по делото са уважени направените от жалбоподателя искания за назначаване на единична и на тройна съдебно-икономически експертизи относно конкретните му оплаквания срещу размера на посочената в решението цена. Заключенията на вещите лица и по двете експертизи опровергават твърденията за необоснованост и за произволно определяне на цената от комисията в противоречие с изискванията на закона и наредбата. Видно от представените експертни заключения, утвърдената от регулаторния орган цена на електрическата енергия е съобразена с разпоредбите на НРЦЕЕ и Указанията на ДКЕВР за ценообразуване при производство на електрическа енергия от атомната електроцентрала и от термични кондензационни електроцентрали (приети с Протоколно решение на ДКЕВР № 79/27.03.2007 г.). В заключенията е отразено, че вещите лица са извършили контролни изчисления, които потвърждават получените от комисията резултати. Във връзка с коригирания размер на променливите разходи, оспорен от жалбоподателя, безспорно е установено, че размерът на включващите се в тях разходи за мазут (гориво за разпалване), консумативи и други променливи разходи, в това число такса за водоползване, са запазени от комисията. Що се отнася до цената на основното гориво (въглища), като преобладаваща част при формирането на променливите разходи, същата е получена като средно претеглена величина между цената и количествата на въглищата, налични на склад и прогнозните количества и цени по сключени договори за доставка, представени в ДКЕВР към момента на осъществяване на регулаторния преглед. Видно от заключението по единичната съдебно-икономическа експертиза, възприетата от регулаторния орган цена от 112, 89 лв. за тон доставени въглища, франко склада на ТЕЦ „Варна” ЕАД, определена при калоричност 5892, 126 ккал/кг или 134, 1 лв. на тон условно гориво, произтича от средни цени, определени на база реални доставки. Вещото лице сочи, че при определяне на цената на въглищата, пряко влияеща върху ценообразуването, са възможни два подхода – реален и виртуален (приложен от комисията), като и двата сценария са равнозначни в контекста на енергийния еквивалент и разходите за закупуване, поради което коректността на приетата от регулаторния орган цена на тон условно гориво, въз основа на която е изчислена цената на електрическата енергия, е безспорна. Според заключението му в случая разликата в заявената от централата и одобрената от комисията цена е породена от разликата в подхода, но поради еквивалентността на цените това не променя правилността на ценовото регулиране от страна на административния орган. От експертното становище се установява, че ДКЕВР фактически е приела цената и калоричността на въглищата така, както са представени от заявителя, но еквивалентно е коригирала количеството въглища, необходимо за произвеждане на плановите количества електроенергия. Изводите на единичната съдебно-икономическа експертиза досежно размера на цената на основното гориво се потвърждават и от заключението на назначената тройна такава. Досежно оплакванията на жалбоподателя за противоречие на утвърдената цена на електроенергията с принципите, заложени в чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ и поставените в тази връзка задачи на вещото лице, същите се опровергават от заключението на съдебно-икономическата експертиза (т. 2.1.3. и т. 2.1.4.). Нормата на чл. 31 от ЗЕ е адресирана до административния орган и визира принципите, от които той се ръководи при упражняване на правомощията си за ценово регулиране. От събраните по делото доказателства може да се направи обоснован извод, че в конкретния случай утвърдената от ДКЕВР цена не е дискриминационна, основана е на обективни критерии и е определена по прозрачен начин, а дружеството е в състояние да възстанови всички разходи, необходими за осъществяване на дейността си. Жалбоподателят се позовава на неприлагане на метода „норма на възвращаемост на капитала” („разходи плюс”) с аргумент за неяснота по какъв начин комисията е отразила заявените от дружеството съществени отклонения между одобрени и действителни разходи и/или възвращаемост, както и при наличието на обстоятелства, чието настъпване не е могло да бъде предвидено при утвърждаването на цените.

Релевираните в тази насока доводи обаче са неотносими към конкретния казус, тъй като касаят хипотеза на изменение на цени в рамките на регулаторния период, а не утвърждаване на нови цени за нов регулаторен период (по аргумент на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 27, ал. 3 от наредбата).

Не се споделят оплакванията в жалбата срещу обективирания в т. II. от процесното решение отказ на комисията да утвърди изменение на вече утвърдена цена за разполагаемост (според жалбоподателя се касае за отказ да се утвърди нова цена за разполагаемост за 2007 г.).

По делото е установено безспорно, че с решение № Ц-018/28.09.2006 г. ДКЕВР е утвърдила цена на разполагаемост, по която "ТЕЦ Варна" ЕАД продава студен резерв на [Фирма 2], в размер на 7.94 лв./МВтч. В съответствие с предписанията на т. 23, вр. с т. 22 от приложимите след приватизацията на дружеството Насоки за регулиране на българските електропроизводствени дружества (Насоките), регулаторният период за прилагане на така определената цена е еднакъв с продължителността на действие на сключения с обществения доставчик договор за продажба на допълнителни услуги и студен резерв (5 години) и започва от датата на влизането му в сила - 6.10.2006 г. Тази дата е определена в самия договор и е обвързана от кумулативното изпълнение на следните две условия: 1) комисията е утвърдила ценовите условия по договора, включително цена за разполагаемост и цена за енергия и 2) „НЕК” ЕАД е получило уведомление за приключване на сделката по приватизация на ТЕЦ „Варна” ЕАД. Видно от писмо с вх. № 92-00-519/06.10.2006 г., „НЕК” ЕАД е било уведомено от Агенцията за приватизация за приключване на сделката на 06.10.2006 г., която именно дата се приема за релевантна за дата на влизане в сила на утвърдената с решение № Ц-018/28.09.2006 г. на ДКЕВР цена на разполагаемост. Самият регулаторен период е разделен на пет ценови периода с продължителност от по една година, след изтичането на всеки от които утвърдената цена за разполагаемост се коригира с включване на признатите от Комисията инвестиции, съобразно формулата на т. 23, б. "ж" от Насоките. В тази връзка към момента на постановяване на обжалваното решение е продължавал да тече първият ценови едногодишен период (за 2006 г.), който изтича на 6.10.2007 г., поради което разпоредбата на т. 23, б. "ж" и б. „з” от Насоките (визираща периода 2007-2010 г.) , на която се е позовал жалбоподателят, може да намери приложение единствено след тази дата, но не и преди това, както правилно е приела комисията, за да постанови обжалвания отказ. В подкрепа на този извод по делото е представено Решение Ц-001 от 14.01.2008 г. на ДКЕВР, с което по повод ново заявление на жалбоподателя с вх. № Е-13-15-14/30.10.2007 г., е утвърдено изменение на утвърдената цена за разполагаема мощност в размер на 8, 72 лв./МВтч., без ДДС, считано от 06.10.2007 година. Следва да се отбележи, че съгласно пар. 1, т. 18 от ДР на НРЦЕЕ в рамките на отделния ценови период утвърдената цена трябва да остава непроменена. Що се отнася до заключението на назначената съдебно-техническа експертиза относно метода на ценообразуването по същество при определянето на цената на разполагаемост със съпоставка за първия и за следващите регулаторни периоди (ценови периоди), съдът намира, че обсъждането му в настоящия случай е безпредметно, предвид принципната недопустимост на корекция на цената по реда на т. 23, б. "ж" и б. „з” от Насоките преди изтичането на първия ценови период (06.10.2007 г.).

По изложените съображения следва да се приеме, че подадената от "ТЕЦ Варна" ЕАД жалба в частта й срещу т. I. 5. и т. II. на Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г. на ДКЕВР е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

О. Б. Р.

жалбата на ТЕЦ "Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. Е., област В., В ЧАСТТА й против мълчалив отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране да утвърди цена за енергия без ДДС, по която ТЕЦ "Варна" ЕАД продава електрическа енергия на обществения доставчик в размер на 56, 70 лв./МВтч, предложена със заявление вх. № Е-13-15-5/07.05.2007 г. (неправилно посочено като заявление с вх. № Е-14-09-12 от 04.05.2007 година).

ПРЕКРАТЯВА

производството по адм. дело № 7961/2007 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение в тази му част.

ОТХВЪРЛЯ

жалбата на ТЕЦ "Варна" ЕАД, със седалище и адрес на управление в с. Е., област В. против Решение № Ц-066 от 28.06.2007 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по т. I. 5. и т. II.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок, а в частта, която е с характер на определение – с частна жалба в 7 – дневен срок.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Д. Д.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ю. К./п/ И. Р.

И.Р.