Производство по чл. 33 и сл. от Закона за Върховния административен съд (ЗВАС).

Образувано е по касационна жалба на М. Й. Д. от гр. Р. срещу решение № 609 от 13.07.2006 г. по адм. дело № 516/2006 г. на Русенския окръжен съд.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 ЗВАС и е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Русенският окръжен съд е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател срещу заповед № СП ІІ-94 от 21.04.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., с която му е отказано да бъде включен в програмата "Личен асистент", която е част от Националната програма "Асистенти на хора с увреждания". За да постанови този резултат окръжният съд е приел, че жалбоподателят не отговаря на условията по раздел ІV, т. 2.1. на програмата за включване в дейността "Личен асистент" - не е лице, получаващо социална помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП), нито отговаря на условията за отпускане на тава помощ, защото е регистриран като едноличен търговец, а това обстоятелство е пречка по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП, нито е включен в програмата по изключение с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Решението е правилно.

Доводите в касационната жалба са за нарушения на материалния закон.

Липсата на указание в оспорения административен акт, какъвто е процесната заповед № СП ІІ-94 от 21.04.2006 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, е нарушение на административнопроизводственото правило за съдържанието и реквизитите на административния акт (чл. 15, ал. 2 ЗАП), но не всяко нарушение на административнопроизводствени правила е съществено и представлява отменително основание, а само това, което е повлияло на съдържанието на властническото волеизявление, в което се състои административния акт. А повлияно от нарушение на административнопроизводствените правила е това властническото волеизявление, което вероятно би било различно, ако не беше допуснатото нарушение. В случаите, когато административният орган не е включил в издадения от него административен акт указание пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван този акт, нарушението на чл. 15, ал. 2, т. 5 от Закона за административното производство (ЗАП) не е съществено, защото указанието следва окончателното оформено вече властническо волеизявление и по никакъв начин не може да окаже влияние върху неговото съдържание. Липсата на такова указание има значение единствено за определянето на срока, в който може да бъде оспорен административния акт (сравни сега правилото на чл. 140, ал. 1 АПК).

За дейността "Личен асистент" дирекциите "Социално подпомагане", в качеството им на работодатели, наемат безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ, които отговарят и на останалите изисквания по т. 2.1.1. на т. 2 "Обхват на лицата, участващи в програмата" от раздел ІV "Обект, обхват и условия" на Националната програма "Асистенти на хора с увреждания". Това наемане се извършва чрез трудови договори - т. 7 на раздел VІІІ от програмата и т. 2.3. от раздел І "Процедура за кандидатстване" на приложение № 1 "Дейност "Личен асистент"" към същата програма. Трудовите договори се сключват с тези безработни лица, които отговарят на посочените изисквания, след като бъдат включени в дейността със заповед на съответния директор на дирекция "Социално подпомагане" - т. 1.4. от приложение № 1. Следователно, наемането на безработни лица за лични асистенти на хора с увреждания, възниква от сложен фактически състав, чийто първи елемент е административен акт - заповед за включване в програмата и чийто втори и последен елемент е сключване на трудов договор между безработното лице, включено в програмата, и съответната дирекция "Социално подпомагане".

Отказът да бъде включено едно безработно лице в програмата "Личен асистент" е административен акт по чл. 13, ал. 3 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) и подлежи на обжалване по реда на чл. 13, ал. 5 ЗСП. По този въпрос между страните не се спори. Доводът в касационната жалба е за нарушение на материалния закон и за липса на компетентност на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Р., защото в случая жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че е регистриран като едноличен търговец, но е поискал да бъде включен в програмата "Личен асистент" по изключението, регламентирано с точка 2.1.6. от раздел ІV "Обект, обхват и условия" на Националната програма "Асистенти на хора с увреждания", което се допуска само въз основа на решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, а директорите на дирекциите "Социално подпомагане" не са овластени да решават този въпрос.

Доводът за липса на компетентност е неоснователен. Той е основан единствено на буквалния прочит на израза "с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане" и не държи сметка за обстоятелството, че наемането на безработните лица възниква от описания по-горе сложен фактически състав, а изпълнителният директор на Агенция социално подпомагане нито е овластен да издаде заповед по чл. 13, ал. 2 ЗСП, нито да подпише трудов договор с безработните лица, включени в програмата. Решението на изпълнителния директор по т. 2.1.6. не е административен акт, защото по дефиниция административен акт може да бъде издаден само от овластено със закон лице. Овластяване с подзаконов нормативен акт е допустимо само при законово делегиране на такова право, а нито в ЗСП, нито в Закона за насърчаване на заетостта изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане е овластен с издаването на някакъв административен акт. Затова неговото решение по т.2.1.6. има значението на становище дали да бъде включено в програмата безработно лице, което не отговаря на условията по чл. 9 ППЗСП.

Доводът за нарушение на материалния закон е също неоснователен.

Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" е била изменена (виж указание № 9100 - 64 от 13.02.2006 г. относно измененията и допълненията в Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" във връзка с предоставяне на качествена грижа в семейна среда на лица с трайни увреждания), в резултат на което т. 2.1.5. е станала т. 2.1.6. Но не само номерацията на тази точка е била променена. Изменана е и нейната редакция. Предишната т. 2.1.5. е била със съдържанието: "С решение на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по изключение могат да бъдат наемани в дейност "Личен асистент" и безработни лица, които не отговарят на условията на т. 2.1.1. за участие в Програмата". Сега т.2.1.6. е със следната редакция: "С решение на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, по изключение могат да бъдат наемани в дейност "Личен асистент" и безработни лица, които не отговарят на условията на чл. 9 от ППЗСП

за участие в Програмата" (сравни текстовете в намиращите се в преписката две копия на програмата - преди и след изменението). Следователно, след направеното изменение на т.2.1.5., която сега е т. 2.1.6., изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане не е овластен да издаде решение за включване по изключение в програмата на безработни лица, които не отговарят на условията по т. 2.1.1. и в частност - които не отговарят на условията по чл. 10 ППЗСП за отпускането на социалната помощ по чл. 9 ППЗСП. Затова намиращото се в преписката решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално осигуряване е напълно ирелевантно за законосъобразността на оспорената от касационния жалбоподател заповед. Същественото в случая е обстоятелството, че касационният жалбоподател е регистриран като едноличен търговец и поради това не отговаря на условията за отпускане на социална помощ по чл. 9 ППЗСП, респ. не отговаря на условията по т. 2.1.1. на раздел ІV на Националната програма "Асистенти на хора с увреждания" и при наличието на тази пречка не може да бъде включен в програмата "Личен асистент" дори с решение на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. Развилото се в случая производство пред този изпълнителен директор е било напълно излишно.

Съществуващата пречка касационният жалбоподател да бъде включен в програмата "Личен асистент" касае възможността да бъде нает като такъв и за двамата си родители, независимо че неговият баща има призната необходимост от чужда помощ.

По изложените съображения Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно. Не са налице инвокираните в жалбата касационни основания, поради което решението на Русенския окръжен съд следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 609 от 13.07.2006 г. по адм. дело № 516/2006 г. на Русенския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. П. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. Е./п/ Т. Т. А.Е.