Производството по делото е по реда на чл. 43 от Закона за защита на конкуренцията /ЗЗК/.
Образувано е по жалби на "Ц. Г." ООД гр. С. и на "Е. К. М. България" ЕООД гр. С. срещу решение № 494/03.07.2007 г. по преписка № КЗК-129/171/2007 г. на КЗК, в частта, с която на "Ц. Г." ООД гр. С. е наложена имуществена санкция от по 5 000 /пет хиляд/ лв. за нарушение по чл. 32, ал. 4, по чл. 34, ал. 1 и по чл. 34, ал. 7 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК. Първият жалбоподател претендира от съда отмяната на решението в обжалваната му част като незаконосъобразно поради противоречие с материалния закон, а вторият жалбоподателя обжалва размера на наложените санкции и претендира увеличението им.
Постъпила е и жалба от Л. М. Ц. срещу решение № 508/03.07.2007 г. по цитираната преписка, с което на основание чл. 60, ал. 2 ЗЗК му е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв.
Ответната страна -КЗК чрез своя представил оспорва жалбите.
Заинтересованата страна - "Кеъбълтел" АД гр. С. не взема становище.
Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими. По жалбата на "Ц. Г." ООД гр. С.:
Не се спори по делото, че страните са конкуренти на един и същ продуктов и географски пазар, като извършват конкурентна стопанска дейност, свързана с осъществяване на далекосъобщения чрез кабелна мрежа и предоставяването на услугата кабелна телевизия на територията на гр. С..
Настоящият съдебен състав споделя изцяло фактическата обстановка, така, както е установена във фактическия анализ на оспорения административен акт. В този аспект съдът кредитира фактическия извод на административния орган, че себестойността на предлаганата услуга по процесната промоция е 8.03 лв. Тази себестойност не може да бъде съществено различна от себестойността на услугата по основния пакет, като някои разходи следва да са идентични, а именно: заплатените лицензионни такси, разходите за ел. енергия, телефон, ДОО и други. Разликата към намаляване на себестойността на предлаганата услуга по процесната промоция се детермирина от намалените разходи за авторски права, тъй като се предлагат по-малък брой програми.
Обжалваното решение на КЗК има за предмет разрешаването на административноправния спор - налице ли е хипотезата на чл. 32, ал. 4 ЗЗК, 34, ал. 7 ЗЗК и чл. 34, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК. В тази връзка комисията е следвало да отговори налице ли са действия или бездействия в противоречие с добросъвестната търговска практика чрез използване на заблуждаващи съобщения за търговски условия при предлагането на обсъжданата услуга /промоция/, извършвана ли е продажба на услуги през сравнително дълъг период от време по цени, по-ниски от разходите за производство с цел привличане на клиенти, както и налице ли са прекратени или нарушени договори на конкуренти в резултат на предлаганата промоция. Комисията е следвало да установи осъществени ли са юридически факти, с които цитираните правни норми свързват определени правни последици.
Съгласно чл. 32, ал. 4 ЗЗК, действаща към момента на постановяване на обжалвания административен акт, забранява се използването на заблуждаващи съобщения за цени, за намаляване на цени и за други търговски условия при предлагане на стокиили услуги. В случая процесната промоция е валидна за нови абонати на "Центрум груп" ООД, гр. С., видно от приложения по преписката 100 -левов купон. С оглед посоченото в купона, че старите клиенти заплащат такса от 14 лв. на месец, то на новите абонати се внушава, че при предявяване на купона те заплащат за една година 69 лв. или спестяват 100 лв. На новите потребители обаче, към които е насочена тази промоция, не се съобщава, че те не получават пълния пакет програми на оператора, гарантиран на абонатите, заплащи 14 лв месечно, а само ограничен такъв от 22 програми. Това заблуждаващо съобщение за промоционални цени, действащи за определен период от време -ноември 2006 г.- февруари 2007 г. безспорно въвежда в залбуждение потребителите, което може да доведе до разместване на добросъвестните конкурентни отношения между участниците на релевантния пазар. Пред вид изложеното изводът на КЗК за съставомерност на поведението на "Ц. Г." ООД гр. С. по чл. 32, ал. 4 ЗЗК е съответен на материалния закон.
Налице са и материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 34, ал. 7 ЗЗК:
С оглед установеното във фактическия анализ и описано по-горе, е налице предлагане на услуга по цена под нейната себестойност за един продължителен период от 4 месеца. За това жалбоподателят е отпечатал 2 500 купона. При общ брой абонати от 4 700, то броят купони от 2 500, насочен само към новите абонати, сочи на намерение за привличане на още 50 % абонати от съществуващия брой. Както се посочи, евентуални потребители на промоционалната услуга са само нови абонати, поради което целта за нелоялно привличане на клиенти чрез подбив /намаляване/ на цената е обективна.
Настоящият съдебен състав намира, че релевантните юридически факти за приложението на забранителната норма на чл. 34, ал. 1 ЗЗК не са осъществени от жалбоподателя поради следното:
Съгласно цитираната новела забранява се осъществяването на нелоялна конкуренция, насочена към привличане на клиенти, в резултат на което се прекратяват или се нарушават сключени договори с конкуренти. Нормата изисква резултатност на поведението на нарушителя, изразена в прекратяване или нарушаване на сключени договори с конкурентни. За да е налице съставомерност на поведението на жалбоподателя, то следва да е налице причинно-следствена връзка между конкретната проявна форма на нелоялна конкуренция и прекратяването или нарушаването на договори с конкурентните. В конкретния случай е установено от фактическа страна прекратяване на договорите на 44 абонати на Кейбълтел по време на предлаганата от жалбоподателя промоция, като са се пренасочили съм жалбоподателя. Една значителна част от тези пренасочили са абонати обаче са изключени от оператора Кейбълтел вследствие на неплащане на дължимите такси, а други - по молба поради високите такива. Няма данни и доказателства прекратяването на договорните им отношения да е вследствие промоционалната услуга на жалбоподателя, поради което не е изпълен фактическият състав на разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗЗК. В случая комисията е приела наличие на косвени доказателства, които обаче не се подкрепят от преките такива. Индиция за такива косвени доказателства не може да бъде приетото от комисията, че такава информация " може да бъде предоставена единствено от ответника и по аналогия на чл. 114, ал. 3 ГПК приема за доказано горепосоченото обстоятелство, за изясняване на което страната е отказала да представи необходимата информация". В този аспект следва да се изтекне, че страната в случая е юридическо лице, а лицето, което е отказало информация е физическо такова и за този отказ може да бъде ангажирана персоналната му административнонаказателна отговорност по чл. 60, ал. 2 ЗЗК - такава не се носи от юридическо лице. Освен това комисията не е съдебен орган, за да прилага по аналогия ГПК извън призоваването на страните и уведомяването на заинтересованите лица съгласно чл. 51, ал. 3 ЗЗК. Следва да се подчертае и, че разпоредбата на чл. 114 ГПК по принцип е приложима само към страна-физическо лице, но не и към представлящ или пълномощник на юридическо такова. В тази част, оспореното решение страда от порока материална незаконосъобразност и подлежи на отмяна. По жалбата на "Е. К. М. България" ЕООД гр. С..
Съдът намира, че обжалваното решение в частта, с която е определен размера на санкциите е законосъобразно. На първо място, що се касае до твърдяното в жалбата противоречие на оспорения административен акт с приетата от КЗК Методика за определяне размера на имуществените санкции, същата не е нормативен административен акт, поради което съдът не следва да проверява наличието на съответствие на решението с предписаното от Методиката. Самият административен орган в лицето на комисията също не е е позовал на тази Методика, поради което на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА
проверката за законосъобразност на наложената санкция следва да се прецени съобразно критериите по чл. 27 ЗАНН. В случая комисията е взела пред вид тежестта на нарушението с оглед периода на извършване - по-малък от една година, по-ниската степен на обществена опасност в областта на нелоялната конкуренция в сравнение с антимонополните разпоредби, както и реализираните приходи на нарушителя. В този аспект наложените имуществени санкции са в справедлив размер.
По жалбата на Л. Ц. срещу решение № 508/03.07.2007 г. на КЗК:
В мотивите на обжалваното решение е прието, че жалбоподателят не е представил исканата допълнителна информация, а именно: поименен списък на клиентите, възползвали се от промоцията, както и лицензионните договори, делегиращи права за излъчваните програми. Според комисията исканата и непредставена информация е от съществено значение за установяването на необходимите и релевантни за спора факти, обективни причини за непредоставянето й липсват, което обуславя глоба в размер на 2 500 лв. на основание чл. 60, ал. 2 ЗЗК.
Настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна при следните съображения:
На първо място отговори по преписката са предоставени и по двата въпроса. С молби от 04.04. 2007 г., 12.04.2007 г.1 17.04.2007 г. и 14.06.2007 г. е разяснено, че в дружеството не се води диференциран списък на основните клиенти и тези, включени в промоцията. Въпреки това е представен списък на 11 лица, възползвали се от кампанията, с приложени адреси на тези абонати. По втория въпрос е отговорено, че същият се припокрива с изискването за представяне на списъка на излъчваните програми /основен пакет и промоционален/, както и калкулация на себестойността на тези услуги. Пред вид това исканата информация е предоставена от жалбоподателя. Следва да се изтъкне също, че представянето на всички лицензионни договори и заплатени такси за авторски права за всяка една от тях общо и за всеки абонат не касае същността на спора, поради което не може трактувано като релевантно за спора обстоятелство, поради което не са налице основанията за ангажиране на личната отговорност на жалбоподателя на основание чл. 60, ал. 2 ЗЗК.
Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение № 494/03.07.2007 г. по преписка КЗК- 129/171/2007 г. в частта, с която на "Ц. Г." ООД гр. С. е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 /пет хиляди/ лв. за нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК и е постановено прекратяване на нарушението. ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Ц. Г." ООД гр. С. срещу
решение № 494/03.07.2007 г. по преписка КЗК- 129/171/2007 г. в частта, с която му е наложена иумеществена санкция от по 5 000 /пет хиляди/ лв. всяка за нарушение по чл. 32, ал. 4 и по чл. 34, ал. 7 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
"Е. К. М. България" ЕООД гр. С. срещу решение № 494/03.07.2007 г. по преписка КЗК- 129/171/2007 г. в частта, с която на "Ц. Г." ООД е наложена имуществена санкция от по 5 000 /пет хиляди/ лв. всяка за нарушение по чл. 32, ал. 4 и по чл. 34, ал. 7 ЗЗК във връзка с чл. 30 ЗЗК.
ОТМЕНЯВА решение № 508/03.07.2007 г. по преписка
КЗК- 129/171/2007 г., с което на Л. М. Ц., от гр. С., му е наложена глоба в размер на 2 500 /две хиляди и петстотин/ лв. на основание чл. 60, ал. 2 ЗЗК.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ М. М.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Р./п/ В. Г.
Т.Р.