Производството е образувано по касационна жалба на Б. Д. С. от гр. П. срещу решение от 29.04.2005 г. по адм. д. № 1483/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, адм. колегия, ІІІ състав.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 33, ал. 1 от ЗВАС и процесуално е допустима за разглеждане.

С обжалваното решение, Пловдивският окръжен съд отменил като незаконосъобразна заповед № 634/10.11.2004 г. на областен управител на Пловдив, с която била утвърдена оценка за присъдено обезщетение с компенсаторни записи за жалбоподателката Б. С., за притежаваната от нея 1/2 ид. част в размер на 0 (нула) лева. Прието е, че с тази заповед всъщност се елеминира приложението на заповед № 508/26.01.1999 г., с която е било признато правото на обезщетение за жалбопадателката по реда на ЗОСОИ. Съдът обсъдил заключението на назначеното по делото вещо лице и приел, че обезщетението следва да се присъди по дадения І-ви вариант, който е в съответствие с изискванията на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ и утвърдил оценката в размер на 1100 лв. за притежаваната от жалбоподателката 1/2 ид. част.

В настоящата касационна жалба се прави оплакване за допуснато нарушение на материалния закон, при определяне на дължимото обезщетение по вариант І-ви, вместо по вариант ІІ-ри, който е най-близко до стойността на отчужденото имущество, посочено в златни турски лири. Касационната жалба е неоснователна.

При постановяване на решението си, окръжният съд е изложил мотиви, за приетия от него вариант І-ви от заключението на вещото лице, които са правилни и в съответствие с посочената методика, установена от законодателя в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от ЗОСОИ. Касае се за имущество, останало в Гърция от изселник, което е следвало да се изчисли и посочи в Молбата за ликвидиране от 1924 г., съгласно спогодбата между Н. Р. Б. и К. Г.. И то е посочено на стойност 200 турски златни лири. Това не означава, че следва да се определя и стойността на обезщетението по ЗОСОИ чрез кръстосан курс на златото към годината на отчуждаване и към датата на влизане на закона в сила, изразено в злато, в какъвто смисъл е даден вариант ІІ-ри по заключението на вещото лице. Този вариант не намира опора в разпоредбата на чл. 4, ал. 2, т. 2 от ЗОСОИ.

С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдъбен акт, следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл. 40, ал. 1 от ЗВАС, Върховният административен съд – ІІІ отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 29.04.2005 г. по адм. д. № 1483/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, Адм. колегия, ІІІ състав. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. К./п/ В. П. М.М.