Производството е по реда на чл.160, ал.6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК ).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция „ОУИ” – гр. В. при ЦУ на НАП против решение № 652/17. 04.2009 г. на Варненския административен съд, (ВадмС), първо отделение, девети състав, постановено по адм. д. № 1465 по описа за 2008 г. на този съд, в частта с която е отменен РА № 0800690/19.03.2008 г., издаден от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП – Добрич, с който на П. Т. П., като ЕТ „Бъдеще – П. Петров” – гр. Д. е определен допълнителен данък за внасяне по ЗДДС за д. п. м.12.2003 г. в размер на 123,50 лв. и за д. п. м.12.2004 г. ДДС за внасяне в размер на 186 лв., със съответната лихва за забава. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат отменителни основания по чл.209, т.3, предложения първо и второ от АПК – неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – чл.29, ал.5 от ЗДДС отм. , параграф 1, т.4 от ДР на ЗСч., НСС 2 „Отчитане на СМЗ” – т.8.5, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Касаторът счита, че начинът по който вещото лице е определило себестойността на реализираната от лицето продукция, е неправилен. За разлика от експерта приходният орган е разпределил разходите в сметка 611 – 34 029,73 лв. на база процентно съотношение на преки разходи за продукция – 67,63%, тоест 23 014,31 лева. Касаторът претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне съответната част от жалбата, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – ЕТ „Бъдеще – 90 – П. Петров” – гр. Д., редовно призован, не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност...