Производството е по реда на чл. 131 и чл. 132 ДПК отм. .
Образувано е по касационна жалба на “Тим инвест” ЕООД – гр. Б. срещу решение №І-403/28.12.2005 г., постановено по адм. дело № 994/2005 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството против ДРА №218/05.05.2005 г., издаден от ръководител екип при ТДД – гр. Б. и потвържадващото го решение №РД-10-298/25.07.2005 г. на директора на РДД – гр. Б. за определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 7 247,86 лв. Релевират се от касатора оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК във връзка с чл 11 ЗВАС. Твърди се в жалбата, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗДДС, тъй като в настоящия казус липсва прехвърляне правото на собственост върху сграда или част от сграда, а извършване на услуга – построяване на 4 бр. апартаменти. Според касатора съдът, както и данъчните органи не са се съобразили с факта, че от нотариалния акт е видно, че правото на строеж е учредено на три лица – “Тим инвест” ЕООД и две физически лица – М. М. и С. Х., а не само на дружеството-жалбоподател и затова задължението на тези лица било солидарно и съвместно. Развити са доводи, че съгласно клаузите на сключения договор дружеството е било задължено да извърши за своя сметка само 1/3 от общите строителни дейности и затова и данъчното му задължение трябва да бъде в този размер, позовавайки се на разпоредбите на чл. 25, ал.1, т. 1 ЗДДС и чл. 34 ППЗДДС. Подробни съображения са развити в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на ДРА №218/05.05.2005 г. над сумата 325,24 лв. за периода месец декември 2004 г. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния педставител на дружеството-касатора адв. Е.. Иска се присъждане и направените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” – гр. Б. при ЦУ на НАП – гр. С., редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище по жалбата.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява стаонвище за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила, тъй като не са допуснати нарушения на материалния закон – чл.30, ал. 3, т.1 ЗДДС във връзка с чл. 34, ал. 1 и 2 ППЗДДС. Според прокурорът доводите на касатора за доставката върху чиято стойност е следвало да се определи дължимия ДДС, неговия размер и начина на разпределение между данъчно задължените лица са идентични с тези, навеждане пред първоинстанционния съд и последният като ги е обсъдил подробно е обосновал тяхната неоснователност.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока, предвиден в чл. 132, ал. 1 ДПК отм. и е процеусуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Бургаският окръжен съд е бил сезиран с жалба от “Тим инвест” ЕООД срещу ДРА №218/05.05.2005 г., издаден от на ръководител екип при ТДД – гр. Б. и потвържадващото го решение №РД-10-298/25.07.2005 г. на директора на РДД – гр. Б. за определени данъчни задължения по ЗДДС в размер на 7 247,86 лв. Основното възражение срещу постановения данъчен ревизионен акт е било свързано с неправилното според него начисление на ДДС върху цялата стойност на строителната услуга, а не върху 1/3 от нея, тъй като правото на строеж било учредено не само на дружеството, но и на още две физически лица - М. М. и С. Х..
За да отхвърли жалбата на “Тим инвест” ЕООД Бургаският окръжен съд е приел, че с нотариален акт №52, ХVІІ, рег. №9644, дело №3014/03.12.2004 г. три физически лица са учредили право на строеж и са прехвърлили 50% от правото на собственост върху новопостроени обекти с отлагане на срока на влизане в сила на продажбата до изграждане на бъдещата сграда в груб строеж в полза на М. М., С. Х. и “Тим инвест” ЕООД срещу задължението приобретателите-изпълнители да построят по одобрен инвестиционен проект и строително разрешение №32/04.10.2004 г. за своя сметка, с техен труд и материали една жилищна сграда в дворно място, находящо се в с. С. В., община Н.. Установено е от съда, че съгласно договорените условия учредителите получават собствеността на 4 бр. апартаменти в сградата след нейното построяване. Относно изпълнителите на строителната услуга е отразено в нотариалния акт, че “Тим инвест” ЕООД получава 8 бр. апартаменти, а М. М. и С. Х. – по един в сградата, която те са се задължили да я построят. При така установената от съда фактическа обстановка е направен извод, че се касае за две доставки, за които изпълнителят по едната е получател по другата, като доставките са: прехвърляне право на строеж, която според съда е безвъзмездна доставка и като такава е необлагаема, а другата – придобиване на задължението на изпълнителите да изградят и предадат на учредителите четири от новопостроените обекти. Съдът в своето решение се е позовал на чл. 34, ал. 2 ППЗДДС, определяйки възникването на данъчното събитие и на пазарната цена по смисъла на чл. 20, т. 5 ЗДДС. Като неоснователно е прието възражението на жалбоподателя, че без значение е размера на учреденото право на строеж, тъй като то е безвъзмездна, необлагаема доставка, а се оценява втората доставка и стойността й правилно е определена от данъчните органи – чл. 30, ал. 3, т.1 ЗДДС по пазарната й цена.
Неоснователно е прието и другото възражение на жалбоподателя, че той е следвало да заплати само 1/3 от стойността на дължимия ДДС, тъй като според съдът съгласно договора приобретателите са поели задължението да построят и предадат цялата сграда, включително и обектите, собственост на учредителите, както и че в договора не е поето задължение за солидарност, но съдът е изложил мотиви, че дори това да беше така, то понятието солидарност е свързано с възможността да се претендира от всеки един от солидарните длъжници на цялата сума, а не част от нея.
Така постановеното решение на Бургаския окръжен съд е правилно.
Няма спор по делото, че физическите лица Н. Б., Кр. Петков и Р. П. са учредили на “Тим инвест” ЕООД, М. М. и Ст. Христов право на строеж върху недвижим имот, находящ се в с. С. В., община Н., както и са им прехвърлили в идеални части 50 % правото на собственост върху същия имот с отлагане срока на продажбата до изграждане на сградата в груб строеж. Приобретателите на посочените права са се задължили да построят сградата за своя сметка, със свой труд и материали, а учредителите на правото на строеж и на собственост получат безвъзмездно 4 бр. апартамента в сградата след нейното посторяване.
В обжалваното решение първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че в процесния случай са налице две доставки, по които изпълнителят по едната е получател по другата доставка. Тези две доставки съобразно доказателствата, представени по делото са: учредяване право на строеж и на собственост (в идеални части 50%), която е безвъзмездна и като такава необлагаема доставка, а другата доставка е тази по изграждане на сградата и предаване на учредителите на новопосторените обекти. В процесния случай правилно съдът е приел за дата на възникване на данъчното събитие по правилата на чл. 34 ППЗДДС по-ранната дата, а в случая това е датата на издаване на нотариалния акт. Освен това съдът правилно е приложил разпоредбите на чл. 30, ал. 3, т.1 ЗДДС и чл. 34, ал. 2 ППЗДДС, тъй като когато плащането се извършва със стока или услуга, данъчната основа е пазарната цена. Определянето на тази пазарна цена според чл. 43 ППЗДДС става към датата на възникване на данъчното събитие, както правилно са установили и данъчните органи и окръжния съд, а тази цена е посочената от самия касатор като приблизителна пазарна цена на сградата в груб строеж. Неоснователно е възражението на касатора, че в случая цената, връху която следва да се начисли ДДС е данъчната оценка на правото на строеж и тази цена според него трябвало да се приеме като пазарна цена на строителната услуга – изграждане на сградата в груб строеж. Законодателят изрично, както се посочи по-горе е приел, че цената трябва да бъде пазарната, а не данъчната оценка и в процесния случай не съществува причина, според която да се приеме равенство между данъчната оценка на правато на строеж с пазарната цена на строителната услуга, върху която няма спор между страните следва да се начисли ДДС. Спорният момент е само размера на данъка. Пазарната цена, възприета от данъчните органи е именно посочената от касатора такава. В съдебното производство пред окръжния съд касатора не е ангажирал други доказателства, от които да се установи друг размер на тази цена, върху която трябва да се начисли ДДС. Наистина няма доказателства за изграждане на сградата в груб строеж, но това не означава, че данъчното събитие възниква към този момент, като се има предвид разпоредбата на чл. 34 ППЗДДС, според която категорично е прието, че данъчното събитие възниква на по-ранната дата от двете доставки. Освен това правилно регионалният данъчен директор е преизчислил размера на дължимия от “Тим инвест” ЕООД данък, като е взел предвид частите, които дружеството е придобило по силата на нотариалния акт, а не както твърди касатора по 1/3. В този смисъл съдът не е допуснал нарушение като е възприел именно това преизчисляване размера на данъка.
С оглед изложеното по-горе съдът намира, че обжалваното решение е правилно постановено при спазване изискванията на материалния закон – ЗДДС и ППЗДДС и е обосновано, поради което не са налиц визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. “в” ГПК. Затова решението като правилно следва да бъде оставено в сила – чл. 40, ал. 1 ЗВАС.
Вдим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение №І-403/28.12.2005 г., постановено по адм. дело № 994/2005 г. по описа на Бургаския окръжен съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Н./п/ И. А.а С.А.