Образувано е по касационната жалба на адв. Р. Р., в качеството й на пълномощник на В. С. И., С. В. И., Д. В. И., А. В. А., Х. В. С., З. В. Г., С. В. С. и С. В. С., срещу решение № 276 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 378/2011 г. от Административен съд Ямбол. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответната страна – О. Я. не изразява становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, предявеният на основание чл. 203 от АПК вр. чл. 1 от ЗОДОВ, иск на В. С. И., С. В. И., Д. В. И., А. В. А., Х. В. С., З. В. Г., С. В. С. и С. В. С. срещу община Я., с който са претендирали да им бъдат заплатени 40 000 лева като обезщетение за понесени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба, настъпили вследствие изпълнението на отменена като незаконосъобразна заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината за премахване на строеж – бл. 20, ж. к. "Райна княгиня, гр. Я., в който се е намирал собствения им апартамент № 42. За да постанови този резултат съдът е приел, че в конкретния случай жилищният блок е съборен не в изпълнение на заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, а в изпълнение на друга заповед - № РД 02/0458 от 17.09.2010 г., издадена на друго правно основание от същия административен орган, която обаче не е отменена по надлежния ред.

Недоволни от решението касаторите го оспорва като твърдят, че заповед № РД 02/0458 от 17.09.2010 г. е издадена в изпълнение на заповед № РД-02/0298 от 31.05.2010 г., тъй като процедурата по премахване на „незаконен строеж” представлява сложен фактически състав, който само започва със заповед за премахване, след която следват други административни актове, извършват се други действия (като сключване на договор с определен изпълнител за премахване на строежа, плащания и др. под), но всички те са в изпълнение на първоначално издадения административен акт, с който е разпоредено премахването. Твърдят още, че заповедите са издадени по специалния Закон за защита при бедствия и не подлежат на административен контрол.

Възраженията са неоснователни. Обжалваното решение е правилно и ще следва да бъде оставено в сила при следните съображения.

Съдът е събрал всички относими към правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхното единство и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция.

Ищците основават претенцията си на отменената със съдебен акт – Решение № 244 от 10.11.2010 г., постановено по адм. дело № 212/2010 г. от АС Ямбол - като незаконосъобразна, заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, в изпълнение на която твърдят, че са претърпели имуществени вреди в размер на 40 000 лв., представляващи стойността на апартамент № 42 към момента на увредата, придобит с покупко-продажба, съгласно приложения по делото нот. акт № 35 от 06.09.1990 г. (л.12).

За да се реализира отговорността на държавата/общината за вреди по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице едновременно следните обстоятелства: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган; 2. този незаконосъобразен акт, действие или бездействие да е издаден (извършен) по повод изпълнение на административна дейност; 3. актът, действието/бездействието да са отменени по "съответния" ред, т. е. по реда на АПК; 4. да са настъпили вреди и 5. да е налице пряка причинна връзка между настъпилите вреди и незаконосъобразния административен акт.

При отсъствието на който и да е от посочените елементи на фактическия състав, отговорността на държавата/общината не може да се реализира по реда на този специален закон, а следва да се търси по общия исков ред.

В конкретния казус се очертават следните спорни въпроси: 1. дали са претърпени вреди; 2. от кой административен акт са настъпили;

3. налице ли е причинна връзка, по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, между вредите и отменената като незаконосъобразна заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ (настоящият състав прилага служебно тази заповед) и съдържаща разпореждане в срок до 31.08.2010 г. да бъде премахнат блок 20 за сметка на собствениците (от общо 198 жилища 144 са собственост на община Я.), тъй като представлява строеж, непосредствено опасен за живота и здравето на гражданите.

1. Страните не спорят, че в случая са настъпили имуществени вреди за ищците, тъй като искането за спиране допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. е отхвърлено от съда като неоснователно, сградата е съборена и жилището им е унищожено.

2. Не може обаче да бъде споделено становището на защитата, че тези вреди са настъпили от изпълнението на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г.

Това е така, тъй като след нея са издадени: Заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г., на основание чл. 49, ал. 1 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ) за обявяване на бедствено положение на територията на бл. 20, поради констатирани действия по разрушаване на отделни елементи от сградата - изкъртване на големи циментови конструкции и решетки, рязане на кабели, огъване на железа, демонтиране на електрически инсталации и замяната им с въздушни необезопасени кабели, които действия засилват опасността от самосрутване на части или на цялата сграда и Заповед № РД 02/ 0458 от 17.09.2010 г., издадена на основание чл. 52, ал. 2, т. 3 от ЗЗБ за незабавно отстраняване на строежа – бл. 20 в. ж. к. „Р. К.” с използване на механизиран способ с цел намаляване или предотвратяване на заплахата за живота и здравето на гражданите на града, произтичаща от бедствието.

Само привидно е налице връзка между заповед № РД 02/ 0298 от 31.05.2010 г. и заповеди № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и № РД 02/ 0458 от 17.09.2010 г.

Заповед № РД 02/ 0298 от 31.05.2010 г. е издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, която дава правомощия на кмета на общината да издава заповеди за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства

са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване

, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Няма спор, че тази заповед подлежи на контрол за законосъобразност и е била отменена поради допуснати съществени нарушения в процедурата по издаването на административния акт.

Междувременно

обаче са продължили действията по умишленото разрушаване на бл. 20. Настъпилите, след 31.05.2010 г.,

нови

обстоятелства и събития, визирани в докалада от 15.09.2010 г., подкрепени със снимков и видеоматериал на мл. инспектор СПООР в община Я., са послужили като фактическо основание на административния орган да издаде нови административни актове, на ново правно основание с цел незабавното отстраняване на застрашаващия здравето и живота на гражданите на гр. Я. строеж.

Заповеди № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и № РД 02/ 0458 от 17.09.2010 г. са издадени въз основа на чл. 49, ал. 1, предл. второ (Кметът на общината обявява със заповед бедствено положение за цялата или

за част от територията

на общината) и чл. 52, ал. 2, т. 3, предл. четвърто (При обявено бедствено положение като необходими мерки могат да бъдат предприети … незабавно извършване на строежи, строителни работи, теренни преустройства

или отстраняване на строежи

за намаляване или предотвратяване на заплаха, произтичаща от бедствието) от Закона за защита при бедствия.

Следователно заповед № РД 02/ 0458 от 17.09.2010 г. не е в изпълнение на заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г., а в изпълнение на заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г., която не е била оспорвана и е влязла в сила.

Неоснователно е също твърдението, че административните актове издадени по ЗЗБ не подлежат на контрол. Съгласно чл. 87 от същия закон контролът по спазването на Закона се осъществява от министъра на вътрешните работи и от оправомощени от него длъжностни лица. Следователно, за страната засегната от такъв акт е била налице възможност да сезира посочения административен орган.

Като не са били оспорени и не са били отменени по "съответния" ред административните актове - заповед № РД 02/0454 от 15.09.2010 г. и заповед № РД 02/ 0458 от 17.09.2010 г. са подлежали на изпълнение, т. е. породили са целените с тях правни последици.

3. При това положение изводите на решаващия съд за липсата на елементи от фактическия състав на чл. 1 от ЗОДОВ и най-вече на отсъствието на причинна връзка между настъпилата за ищците имуществена вреда и отменената, като незаконосъобразна, заповед № РД 02/0298 от 31.05.2010 г. на кмета на общината са правилни и се споделят напълно, поради което не е необходимо да се повтарят.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 276 от 20.10.2011 г., постановено по адм. дело № 378/2011 г. от Административен съд Ямбол.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ В. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Г. Х./п/ Ж. П.

Г.Х.