С решение от 01.06.2005 г. по адм. дело № 256 от 2004 г. Великотърновският окръжен съд е отхвърлил жалбата на И. И. С., адвокат от София против решение № 5 от 25.05.2004 г. на директора на РУ “Социално осигуряване”- В. Т., с което като е изменено разпореждане № 388 от 05.03.2004 г. на началник отдел “ОВКО”, е задължен да внесе 4 002,82 лв. лв. осигурителни вноски с лихва, 785,88 лв. здравни вноски с лихва и 43,47 лв. осигурителни вноски за УПФ с лихва.

Против това решение на окръжния съд И. И. С. е подал касационна жалба, с която е поискано отменяването му.

Върховният административен съд не уважи касационната жалба.

Първото оплакването, в което се поддържа, че окръжният съд бил нарушил “служебното начало” в административния процес, поради което по делото не били представени годишните данъчни декларации и справките към тях, е неоснователно, защото не се оправдава от гледище на закона. След отменянето на чл. 109, ал. 3 ГПК за съда не съществува задължение да указва на страните, че за някои обстоятелства, от значение за решаване на делото, те не сочат доказателства. Съдът решава въз основа на това, което страните са твърдели и доказали в процеса. Задължение е на страните и само на тях, да установят с посочени от тях доказателства твърдените от тях обстоятелства. Освен това по делото няма данни, че съдът е отказал да допусне събирането на посочените доказателства. Следователно, съдът не е извършил никакво нарушение, като не е поискал представянето на годишните данъчни декларации и справките към тях - това е бил длъжен да стори касаторът щом възразява, че не трябвало да плаща не само осигурителни и здравни вноски, но и лихви за забавата.

Второто оплакване, в което се поддържа, че окръжният съд не бил обсъдил всички писмени доказателства, представени по делото е също неоснователно, защото не се оправдава фактически и от гледище...