Производството е по чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. В. в качеството му на управител на „Минна компания” ЕООД гр. С. срещу отказ на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, обективиран в писмо с изх.№ Е-26-М-61/18.04.2011 година с което е оказано удължаване на срока на Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми, подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/, в площ "Прохорово", с размер 9,53 кв. км., разположена в землището на с. П., община Н. З., област С. и землищата на с. З., с. Б. и с. М., община Т., област Я.. Жалбоподателят поддържа, че изричният отказ е незаконосъобразен, тъй като са налице материалноправните предпоставки на чл. 75, ал. 2 от ЗПБ във вр. с чл. 31, ал. 3 от ЗПБ за удължаване срока на договора. Административният орган в нарушение на чл. 59, ал.1 и ал. 2, т. 4 АПК, без да изясни фактическите обстоятелства по спора, е постановил отказа. При постановяването му не са отчетени обективни причини за цялостно изъплнение на договора тъй като по независещи от жалбоподателя причини дружуеството не е имало достъп до земята, собственост на трето лице. В представеното по делото писмено становище в о. з. са застъпва становище за нищожност на акта, като остатовена от некомпетентен орган-зам. министър.

Ответникът оспорва жалбата. Дава становище, че жалбата е недопустима тъй като писмото няма характер на индивидуален административен акт, а е изявление на субект, равнопоставена страна в гражданско правоотношение.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия си състав намира жалбата за допустима като подадена в срок от лице с активна процесуална легитимация и срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Доводът за недопустимост на оспорването не може да бъде споделен. Правото да продължи действието на договора за търсене и проучване се...