О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2612

гр. София, 29.05.2024 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 20.05.2024г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

БОРИС Д. ИЛИЕВ

разгледа докладваното от съдия Борис Д. И. гр. д. №1649 по описа на съда за 2024г. и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба на А. Л. А., ЕГН [ЕГН], чрез пълномощника му по делото адв.К. К., срещу Определение №101 от 29.02.2024г. по ч. гр. д. №76/2024г. по описа на Апелативен съд- Б., с което е било потвърдено Определение №287 от 30.01.2024г., постановено по гр. д. №1739/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от А. Л. А. против К. Т. М., ЕГН [ЕГН], и Й. А. А., ЕГН [ЕГН], чрез неговата майка и законен представител К. Т. М., иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК за признаване за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Й. А. А., ЕГН [ЕГН]. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, като се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционният съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Към жалбата е приложено изложение по чл.284, ал.1, т.3 от ГПК, в което се излагат основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.

Постъпил е отговор на частната касационна жалба от ответната страна по нея- Й. А. А., ЕГН [ЕГН], чрез назначения му особен представител адв. С. Л., с който същата се оспорва и се иска оставянето й без уважение.

Ответната страна по жалбата - К. Т. М., ЕГН [ЕГН], не е взела становище по същата.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като взе предвид данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от лице, което има правен интерес да обжалва, и срещу подлежащо на обжалване определение.

Производството по гр. д. №1739/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас е образувано по предявен от А. Л. А. против К. Т. М. и Й. А. А., чрез неговата майка и законен представител К. Т. М., иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК за признаване за установено, че ищецът не е биологичен баща на детето Й. А. А., ЕГН [ЕГН], родено на 06.11.2014г. С обжалваното определение, за да потвърди първоинстанционното определение за прекратяване на производството по делото, въззивният съд е изложил съображения, че ищецът е пропуснал преклузивния едногодишен срок по чл.62, ал.1 от СК за предявяването му, който тече от узнаване на раждането на детето. Приел е, че по време на бракоразводното дело през 2014г. ищецът е бил наясно, че съпругата му е в напреднала бременност и очаква дете, а осъществявайки личните си контакти с другия им син Т. той обективно е възприел присъствието на детето ордан в семейството на бившата си съпруга. Посочил е и че не са изложени обстоятелства, опровергаващи бащинството, които да са били узнати от ищеца по - късно по независещи от него причини.

Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК касационното обжалване пред Върховния касационен съд е допустимо само по отношение на съдебни актове, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е:1.решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; 2. решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, а съгласно ал.2 на същата разпоредба независимо от предпоставките по ал. 1 касационно обжалване се допуска при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на съдебния акт.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касаторът повдига въпрос, свързан с началния момент, от който тече срокът по чл.62, ал.1, изр.2 от СК. Същият е от значение за изхода на спора и е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, поради което са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Съгласно приетото в Определение №43 от 23.01.2018г. на ВКС по ч. гр. д. №127/2018г., четвърто г. о., началото на течението на преклузивния срок по чл.62, ал.1, изр.2 СК не може да бъде поставено от узнаването от страна на презумптивния баща на факта, че съпругата му е бременна. Законът изрично свързва началото на течението на този срок с факта на узнаване на раждането, което не е бъдещо сигурно (последващо всяка бременност) събитие. Не всяка бременност завършва с раждане, поради което не може фактът на узнаване на бременността да постави началото на течението на срока за предявяване на иск за оспорване на бащинство. Процесуалните срокове, за които съдът следи служебно, се изчисляват по правилата на чл.60- 62 ГПК и изтичат в съответния ден, според това дали срокът се брои по дни, седмици, месеци или години. Когато съдът приема, че едно процесуално право е погасено в резултат на пропускане от страната на срока, в който е трябвало да бъде упражнено, той трябва да посочи в акта си кога срокът е започнал да тече и в кой ден изтича. В противен случай съдът допуска съществено процесуално нарушение, тъй като засяга правото на страната да се защити срещу решението му за незачитане на съответното процесуално действие.

Разгледана по същество, частната касационна жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.62, ал.1, изр.2 от ГПК искът за оспорване на бащинството се предявява до изтичането на една година от узнаване на раждането. В случая исковата молба, с която е предявен искът, е подадена на 17.10.2023г., като в нея ищецът А. Л. А. е изложил твърдения, че е узнал за роденото след прекратяването на брака му с К. Т. М. дете Й., чийто баща е по силата на презумпцията на чл.61, ал.1 от СК, на 09.10.2013г., когато е получил искова молба, с която срещу него е бил предявен иск за заплащане на издръжка на детето. В показанията си, дадени в съдебното заседание пред първоинстанционния съд на 17.01.2014г., разпитания по делото свидетел К. К. е заявил, че ищецът „наскоро“, „преди около година“ е узнал, че по документи е баща на детето Й.. По делото не са били събрани други допустими доказателства, установяващи датата, на която ищецът е узнал, че бившата му съпруга е родила дете в срока от 300 дни след прекратяване на брака им. При така събраните по делото доказателства не би могъл да се направи извод, че искът е предявен след изтичане на преклузивния едногодишен срок от узнаване на раждането по чл.62, ал.1,изр.2 от СК. С оглед дадения по - горе отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, неправилно съдът е приел, че след като при прекратяване на брака ищецът е знаел, че бившата му съпруга е бременна, то същият следва да е знаел и за раждането на детето. Не могат да бъдат споделени и съображенията на съда, че ищецът е узнал това обстоятелство по повод личните си отношения с другото си дете Т., тъй като по делото не са били събирани по надлежния процесуален ред доказателства за това и подобен извод би почивал на предположения.

Предвид горното и след като по делото не е установено ищецът да е узнал преди повече от една година от предявяване на иска за раждането на бившата си съпруга в периода от 300 дни след прекратяване на брака им, предявеният от него иск не може да се приеме за недопустим като просрочен. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о.,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №101 от 29.02.2024г. по ч. гр. д. №76/2024г. по описа на Апелативен съд- Б..

ОТМЕНЯ Определение №101 от 29.02.2024г. по ч. гр. д. №76/2024г. по описа на Апелативен съд- Б., и потвърденото с него Определение №287 от 30.01.2024г., постановено по гр. д. №1739/2023г. по описа на Окръжен съд - Бургас за прекратяване на производството по делото.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.