О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60330

гр. София, 02.08.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1886/2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 263715/11.12.2020 г. на “Константин 07“ ООД, чрез процесуалния представител адвокат Н. К., срещу въззивно решение № 260048/23.10.2020 г. по в. гр. д. № 673/2020 г. на Окръжен съд – Хасково. Поддържат се оплаквания, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се твърди, че решението е очевидно неправилно, както и че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поставят се следните въпроси: 1. Възможно ли е държането на обекти, построени с надлежно издадени строителни разрешения и при наличие на влязло в сила решение, с което административният съд е приел, че същите са изградени съобразно строителните правила и норми, да представлява неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС; 2. Задължен ли е съдът в преценката си за неоснователните действия по чл. 109 ЗС да зачете задължителната сила на решението на административния съд, съгласно чл. 302 ГПК - противоречие с ТР № 4 от 2017 г. на ВКС и решение № 137/05.10.2016 г. по т. д. № 2327/2015 г. на ВКС, II т. о.; 3. Неоснователните действия по чл. 109 ЗС, вследствие частично навлизане в имота на ищеца при строителство, извършено от ответника - съсобственик в съседен имот, съставляват ли действителна пречка по смисъла на закона при условие, че ищецът не е предприел никакви действия по упражняване правото си на собственост - противоречие с ТР № 4 от 2017 г. на ВКС; 4. Длъжен ли е съдът като втора инстанция да разреши повторно материалния спор и да извърши самостоятелна преценка на събраните доказателства, при условие, че естеството на спора и правната квалификация на спорното право съдържат оценъчни категории - противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът по касационната жалба – „Мак - 92“ ЕООД е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о., констатира следното:

С въззивното решение е потвърдено решение № 3/10.01.2020 г., постановено по гр. д. № 42/2017 г. на Районен съд – Ивайловград, с което ответникът - „Константин - 07“ ООД е осъден на основание чл. 109 ЗС да прекрати неоснователното действие, което пречи на „Мак - 92“ ЕООД да упражнява правото си на собственост върху поземлен имот 1106 от кв. 22 по ПУП на гр. Ивайловград, одобрен със Заповед № 0164/09.10.2000 г., с площ от 1650 кв. м., като премахне за своя сметка навес с дървена конструкция и ограда, попадащи в посочения недвижим имот.

Въззивният съд е приел, че въпросът относно необходимостта от извършване на действия за осъществяване на инвестиционни намерения не препятства възможността собственикът да поиска от всяко трето лице да се въздържа от действия, с които се смущава спокойното упражняване на правото му на собственост. Обстоятелството, че ищецът притежава само идеални части от имота, не засяга правото му да предяви иск по чл. 109 ЗС. По делото са събрани писмени доказателства и свидетелски показания, от които се установяват инвестиционните намерения на ищеца, както и реалното упражняване на правото на собственост. Установено е от съдебно-техническа експертиза, че ответникът е изградил навес, който е с по-големи размери от разрешеното, при неспазване на предвидените отстояния и строителни нормативи, като това е довело до навлизане в имота на ищеца. Отмяната на заповедта на кмета на О. И. не препятства възможността административното производство да бъде инициирано отново и след спазване на всички изисквания да се издаде нова заповед. Наличието на разрешително за строеж не препятства възможността за правна защита чрез иск по чл. 109 ЗС, само защото строежът е проведен въз основа на утвърдени проекти.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението, поради липса на сочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Първият и вторият въпрос от изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не представляват основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В случая въззивният съд е приел, че ответникът е изградил навес, който е с по-големи размери от разрешеното, като по този начин не е спазил предвидените строителни нормативи. Съдът е зачел задължителната сила на административното решение относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен, като е изложил съображения, че отмяната на заповедта на кмета на О. И. не препятства възможността да бъде инициирано ново административно производство и след спазване на всички изисквания да се издаде нова заповед. Но дори това да не бъде направено, наличието на разрешително за строеж само по себе си не ограничава възможността на ищеца да предяви иск по чл. 109 ЗС. Въззивният съд се е позовал и на указанията, дадени в ТР № 31/06.02.1985 г. на ВС, ОСГК, съгласно които ищецът по иск с правно основание чл. 109 ЗС има право да иска премахването и на законен строеж в имота, ако с него се засягат правата му. Изводите на въззивния съд не са в противоречие с практиката на ВКС - ТР № 4/2017 г., ОСГК на ВКС, както и на цитираната от касатора. С оглед на горното, по тези въпроси не следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросът дали неоснователните действия по чл. 109 ЗС съставляват пречка за собственика на съседен имот, при условие, че същият не е предприел действия по упражняване правото си на собственост, е поставен при фактическа обстановка, каквато не е приета за установена от въззивния съд и отразява собственото разбиране на касатора за фактите по делото. Въззивният съд не е приел, че ищецът не е осъществил действия по упражняване правото си на собственост. Напротив, посочил е, че ищецът е извършил геодезическо заснемане на имота през април 2017 г., като преди това е констатирал поставянето на спорния навес и оградата от страна на ответника, за което на 17.01.2017 г. е подадена жалба пред община Ивайловград. Освен това ищецът е ангажирал доказателства за наличието на инвестиционни намерения. Въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, като е приел, че всеки собственик, както и всеки съсобственик, е активно легитимиран да предяви иск по чл. 109 ЗС, за да защити правото си на собственост.

Формулиранят от касатора процесуалноправен въпрос относно дейността на въззивния съд при решаване на правния спор не може да предпостави допускане касационно обжалване на въззивното решение. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства относно подлежащите на установяване правнорелевантни факти, включително представената по делото съдебно-техническа експертиза. Съобразена е задължителната практика на ВКС, вкл. ТР № 1/2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред нея доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Въззивният съд е длъжен да обсъди оплакванията във въззивната жалба за неправилност на решението, която може да се дължи както на невярно възприета от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така и на погрешни правни изводи. Той трябва с оглед релевираните в жалбата оплаквания да обсъди доказателствата и доводите на страните, които не са обсъдени от първоинстанционния съд и трябва да се произнесе по спорния предмет на делото след самостоятелна преценка доказателствата и при съблюдаване на очертаните с жалбата предели на въззивното производство. Трябва да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, като бъдат обсъдени доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. В случая това е сторено, като въззивният съд е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и кои за неосъществили се, изложил е самостоятелни мотиви по съществото на спора и е направил съответните правни изводи.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК - очевидна неправилност на обжалваното решение. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. В случая това основание се мотивира от касатора основно с доводи за несъобразяване на въззивното решение с цитираната в изложението съдебна практика на ВКС, според която защитата на собствеността следва да съответства на нарушението и да се ограничава с искане за преустановяване само на онези действия или състояния, в които се състои неправомерното въздействие върху вещното право на ищеца, без да ги надхвърля. Тези твърдения не могат да се проверят в настоящото производство по чл. 288 ГПК. За да се проверят и да се направи извод за твърдяната неправилност на обжалваното решение, трябва да се изследват и подложат на анализ и преценка фактите по делото в тяхната съвкупност, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. В него не се констатира наличие на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в случая не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.

С отговора на касационната жалба е направено искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски, но не са представени доказателства за тяхното извършване. При това положение искането е неоснователно.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260048/23.10.2020 г. по гр. д. № 673/2020 г. на Окръжен съд – Хасково.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: