Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП) срещу решение № 2357 от 03.11.2014 г., постановено по адм. дело № 1613/2014 г. по описа на Административния съд – П., в частта, с която по оспорване на [фирма] (в несъстоятелност), е отменен Ревизионен акт (РА) №[ЕИК] от 27.02.2014г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП – [населено място], потвърден с решение № 458 от 10.05.2014 г. на и. д. директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при ЦУ на НАП, в частта, в която на дружеството са установени задължения по реда на чл. 67, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) по фактура № 356 от 03.06.201З г. в размер на 31 361 лв. за данъчен период м.06.2013 г., ведно със съответните лихви за просрочие.

Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно като постановено при противоречие с материалния закон, съставляващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че изводите на съда не са съобразени с ангажираните по делото доказателства и приложимите материалноправни разпоредби, като твърди, че спорните имоти представляват урегулирани поземлени имоти (УПИ) и попадат в хипотезата на чл. 45, ал. 5, т. 1 ЗДДС. Иска съда да отмени атакуваното решение в обжалваната част и вместо него да постанови друго, по съществото на спора. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.

Ответникът – [фирма] (в несъстоятелност), чрез М. С., в качеството й на синдик на дружеството изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната...