Образувано е по касационна жалба на Министъра на външните работи, подадена чрез юрисконсулт В. Д., против решение № 11013 от 21.10.2015 г. по адм. д. № 13319/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение, с което е отменена като незаконосъобразна Заповед на министъра на външните работи № ЧР-95-00-241/26.08.2014 г.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизвоствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Поддържа се, че липсва издадена заповед за дългосрочно командироване и процесната заповед представлява част от производството по издаване на индивидуален административен акт. Счита, че за А. П. не е налице правен интерес от обжалване на заповедта. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - А. П. чрез пълномощника си адвокат Ц. М. изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита, че оспорената заповед има белезите на индивидуален административен акт.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на А. Д. П., от [населено място], против Заповед на министъра на външните работи № ЧР-95-00-241/26.08.2014 г.
Установено е от фактическа страна, че П. е заемала длъжността „дипломатически служител І степен” в Дирекция „Ю. Европа”, Отдел „Двустранно сътрудничество” в Министерството на външните работи (МВнР) на Р. Б (РБ). С т.1.55 от Заповед № ЧР-95-00-304/18.12.2013 г. относно определяне на задграничните назначения и на временен дипломатически ранг, продължаване/прекратяване на срокове на задгранични командировки на служители от Министерството на външните работи и обявяване на длъжности в задгранични представителства за подлежащи на ротации през 2014 г., на основание чл.61, ал.1 и ал.2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) е определено задгранично назначение за подлежащите на ротация през 2014 г. длъжности в посолството на Р. Б в С., Република М. на г-жа А. П., дипломатически служител І степен в дирекция „Ю. Европа”,отдел „Двустранно сътрудничество” за изпълнение на функциите на „първи секретар” в политическата служба, за срок от четири години, с начална дата на задграничната командировка 01.09.2014 г.
На 25.08.2014 г. А. П. е подала молба до министъра на външните работи с вх. № ЧР-04-01-2878/25.08.2014 г. /л. 11/, с която моли, при наличието на всички необходими разрешения и документи, да бъдат предприети необходимите действия за изпълнение на цитираната по-горе т. 1.55 от МЗ № ЧР -95-00-304/18.12.2013 г. На 26.08.2014 г. е издадена процесната Заповед на министъра на външните работи № ЧР-95-00-241/ МЗ/, с която е отменена т.1.55 обжалваната МЗ с посочено съдържание.
На 26.09.2014 г. А. П. е подала жалба срещу заповед № ЧР-95-00-241/26.08.2014 г. В хода на съдебното производство по т..1.5 от Заповед № ЧР-95-00-107/10.06.2015 г. на министъра на външните работи относно определяне на задграничните назначения и на временен дипломатически ранг, повишаване в ранг на дипломатически служител, назначаване въз основа на проведен конкурентен подбор на служители на ръководни длъжности в МВнР, повторно обявяване на длъжности в задграничните представителства на Р. Б за подлежащи на ротация през 2015 г. и 2016 г., е наредено на основание чл.61, ал.1 и 2 и чл.62, ал.2 от ЗДС (ЗАКОН ЗЗД ДИПЛОМАТИЧЕСКАТА СЛУЖБА) задгранично назначение в посолството на Р България в Т.,А. на А. Д. П., дипломатически служител І степен в отдел „Двустранно сътрудничество” в дирекция „Ю. Европа” за изпълнение на функциите на „първи секретар” в политическата служба, за срок от четири години, с начална дата на задграничната командировка 01.02.2016 г., като с последваща Заповед № ЧР-95-00-125/09.07.2015 г. е определан нова начална дата на задграничната командировка- 01.05.2016 г.
Въз основа на така установеното от фактическа страна Върховният административен съд, състав на П. отделение е приел, че е налице частична основателност на оплакванията за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, предвид липсата на мотиви към обжалваната заповед. Приел е за основателно оплакването за допуснато нарушение на материалния закон с оглед несъобразяване на администартивния орган с разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДпСл и отсъствие на визираните хипотези за прекратяване на дългосрочната командировка на служител в настоящия случай. Посочил е, че визираните в обжалваната МЗ № ЧР -95-00-241/26.08.2014 г. правни основания за издаването й - чл. 6, ал. 2, т. 1 и 11 от ЗДпСл и чл. 5, ал. 3 от УП, не са основания за предсрочно прекратяване на дългосрочна задгранична командировка на държавен дипломатически служител. Съдът е направил извод, че обжалваната заповед, дори и да е организационен акт, издаден в пределите на оперативната самостоятелност на министъра и при упражнение на йерархическата му власт, засяга негативно правата и интересите на П., и във връзка с Решение № 21 от 26.X.1995 г. на КС на РБ по конст. д. 18/95 г. жалбата й е допустима.
Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия, приема, че така постановеното решение е недопустимо, тъй като е допуснато оспорване на акт, който не подлежи на съдебен контрол. В случая не е завършен фактическия състав по дългосрочното задгранично командироване на А. П., тъй като не е издадена заповед по чл.65,ал.1 от ЗДС.
Без да е командирован никой задграничен представител не е в състояние да изпълнява функциите си, тъй като не бил имал нито юридически, нито материални основания за осъществяване на мандата си. З. дългосрочно командироване, съобразно разпоредбите на чл.61 и чл.65 от ЗДС е резултат на сложен фактически състав, който приключва след издаването на две заповеди. С първата заповед, която се издава на основание чл.61 от ЗДС, се определя задгранично назначение. По своята правна същност заповедта по чл. чл.61, ал.1 от ЗДС има характер на организационен акт издаден от министъра на външните работи в пределите на оперативна самостоятелност и при упражняване на йерархична власт. Тази заповед е адресирана до субект, който е подчинен на министъра на външните работи и засяга отношения от служебно естество, като по този начин се улеснява организирането и извършването на дипломаическата служба. Правомощията на министъра на външните работи произтичат от чл.6, ал.2, т.1 и т.11 от ЗДС, съгласно които той ръководи и представлява Министерството на външните работи и управлява човешките ресурси в дипломатическата служба. Министърът на външните работи еднолично и при условията на оперативна самостоятелност може да измени както съставът, така и началната или крайната дата на задграничното назначение и дългосрочното командироване по своя преценка. Ротацията на служителите в дипломатическата служба не е право, нито задължение на дипломатическия служител, а представлява принцип за последователно преминаване през длъжности в Министерството на външните работи и в задграничните представителства/ чл.47 от ЗДС/.
След определяне на задграничното назначение, на основание чл.65 от ЗДС се издава втора заповед - такава за дългосрочна командировка, с която се определят конкретните права и задължения на дипломатическия служител, условията за изпълнение на задачите в задграничното представителство/ чл.65,ал.4 от ЗДС/, крайната дата на мандата, начина на пътуване, размера на командировъчните средства. С издаването на тази втора заповед завършва фактическия състав по дългосрочното задгранично командироване на служителите в задграничните представителства.
Т. състав на Върховния административен съд неправилно е квалифицирал Заповед № ЧР-95-00-304/18.12.2013 г. като такава за дългосрочна командировка, а обжалваната заповед № ЧР -95-00-241/26.08.2014 г. като такава за прекратяване на дългосрочната командировка. В случая не е налице хипотезата на чл.68,ал.2 от ЗДС, тъй като не е издавана заповед за дългосрочно командироване, която да е прекратена с обжалваната заповед. Заповед № ЧР-95-00-304/18.12.2013 г. е такава по чл.61, ал.1 от ЗДС, с която са определени задграничните назначения не само на А. П., но и на други дипломатически служители. Въз основа на тази заповед е следвало да се издаде заповед за дългосрочно командироване по чл.65, ал.1 от ЗДС, но такава не е издадена.
Наличието на годен за обжалване административен акт е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на образуване на съдебно-административно производство. Обжалваното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване по реда на чл. 221,ал.3 АПК, а производството по делото следва да се прекрати.
С оглед изхода на спора А. П. следва да заплати на Министерството на външните работи сумата от 300,00/триста/лева, юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.221,ал.3 от АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 11013 от 21.10.2015 г. по адм. д. № 13319/2014 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, пето отделение.
О. Б. Р. жалбата на А. Д. П., от [населено място], против Заповед на министъра на външните работи № ЧР-95-00-241/26.08.2014 г. ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА А. П., ЕГН [ЕГН], от [населено място][жк],[жилищен адрес] да заплати на Министерството на външните работи, [населено място] [улица], юрисконсултско възнаграждение в размер на 300,00/триста/лева. Решението не подлежи на обжалване. Особено мнение: