Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], срещу решение № 99 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 58/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на жалбата.
Ответникът – Е. И. М. от [населено място], чрез пълномощника си адвокат А., моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 99 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 58/2015 г., Административен съд - [населено място], е отменил заповед № Т-1220 от 05.01.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], потвърдена с решение № РК -10-11 от 09.02.2015 г. на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място] и е върнал преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], за ново произнасяне по молба-декларация вх. № Т-1220 от 09.12.2014 г. при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени със съдебния акт.
Така постановеното решение не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон.
Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е постановено по жалба срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна, адресат на заповедта. Следователно решението е валидно и допустимо. Тази проверка касационната инстанция извършва служебно, на основание чл. 218, ал. 2 АПК.
По първоначалното дело е било установено, че Е. И. М. от [населено място] е подал молба-декларация вх. № Т-1220 от 09.12.2014 г. за отпускане на месечна социална помощ, която той е формулирал така: „За прехрана”.
Със заповед № Т-1220 от 05.01.2015 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” - [населено място], лицето е получило лаконичен отказ с мотив, че не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 4 ППЗСП, тъй като има движима собственост. В социалния доклад от 29.12.2014 г., в т. 3.3 от раздел ІІ – движима и недвижима собственост и преценка на възможността да бъде източник на допълнителни доходи, е отразено, че кандидатстващият за социална помощ има „2 и ½ леки автомобили, които са възможен източник на доходи - не отговаря на условията на чл. 10, ал. 1, т. 4.”
От казаното става ясно, че органите по социално подпомагане не са изяснили кои са тези автомобили и какво е тяхното техническо състояние, поради което извода им, че могат да бъдат източник на доходи, не почива на никакви проучвания, каквито са тези органи са били длъжни да извършат. Освен това в хода на съдебното производство е било установено, че към 15. 12. 2014 г., т. е. преди изготвяне на социалния доклад – 29.12.2014 г., М. е прехвърлил идеалната си част от лек автомобил марка „СЕАТ”, модел „И.”, както и че лек автомобил „ОПЕЛ К.” с рег. [рег. номер на МПС] е с прекратена регистрация от 10.12.2014 г. Тези данни органите по социално подпомагане е следвало да установят чрез справка в Сектор „Пътна полиция” при ОДМВР - [населено място].
В социалния доклад от 29.12.2014 г. е посочено, че М. притежава освен собствено жилище от две стаи, така и 0.5000 ид. ч. от жилище и земя в [населено място]. По административната преписка няма справка от териториалното звено на Агенцията по вписванията, от която да се установи собственика/собствениците на имотите. Липсва и описание на имота в [населено място], от което да се направи извод може ли той да бъде източник на доходи. Освен това в молба-декларация вх. № Т-1220 от 09.12.2014 г. М. е отразил, че притежава и земеделски земи, чието местоположение, размер и собственик/собственици, също не са изследвани. Наличието на цитираните имоти също е от значение за правото на социално подпомагане по чл. 9 ППЗСП.
В тази връзка следва да се има пред вид, че съгласно чл. 58а и чл. 59 б от ЗКИР (ЗАКОН ЗЗД КАДАСТЪРА И ИМОТНИЯ РЕГИСТЪР), Агенцията по вписванията и териториалните й звена са оторизирани да организират работата по създаването и поддържането на имотния регистър; да правят справки и да издават удостоверения за вписванията; да създават и поддържат централен архив в електронен вид на партидите на недвижимите имоти и вписаните актове с приложените към тях документи. Според чл. 6, ал. 2 З., Дирекциите "Социално подпомагане" имат право на безплатен достъп до базата данни на Агенцията по вписванията и на други държавни органи, както и от физически и юридически лица, като те са длъжни да я предоставят безплатно в 14-дневен срок от датата на поискването й.
Параграф 1, т. 11 от Допълнителната разпоредба на З. определя социалната анкета като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В случая последните две дейности не са осъществени задълбочено.
Според чл. 35 АПК, индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. В случая цитираната разпоредба е била нарушена, което води до отмяната на административния акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК.
Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК, административният орган трябва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
Стигайки до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила.
По настоящето дело ответникът не е представил доказателства за извършени разноски, поради което такива не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 29.09.2015 г. по адм. д. № 58/2015 г. по описа на Административен съд - [населено място]. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Особено мнение: