Производството пред Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е по частна и касационна жалба срещу съдебни актове постановени в производство по адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник.

Частната жалба е подадена от М. М. М. от [населено място], обл. П., срещу Определение № 202 от 10.11.2015 год. постановено по адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение № 142/26.10.2015 год. но Общинска избирателна комисия (ОИК) – К., с което са обявени мандатите на общинските съветници по партии и коалиции при проведените на 25.10.2015 год. местни избори за кмет и общински съветници и производството пи делото по нейната жалба е прекратено. В нея се релевират доводи за неправилност на съдебния акт и иска от съда да го отмени.

Касационната жалба е подадена от Е. П. Д. от [населено място], общ. К., чрез процесуалния си представител адв. П. Б., срещу Решение № 412 от 17.11.2015 г. постановено по адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник. В нея се изложени доводи за неправилност на оспореното решени поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, и необоснованост – касационни основания по см. на чл. 209 от АПК. Иска от съда да отмени оспореното решение и да постанови решение по същество, с което да уважи жалбата му срещу Решение № 142/26.10.2015 год. на ОИК–К..

Ответник по касационната жалба - Общинска избирателна комисия–К. – не се представлява и не изразява становище.

Ответник по касационната жалба - Е. П. Н. – не се представлява и не изразява становище.

Заинтересовани страни: В. А. Т., Методи Г. М., Т. Г. Я., И. Т. Н., Методи С. М., Н. П. М., А. С. А., Н. С. Н., И. С. Й. и Е. П. Т. - не се представляват и не изразяват становища по жалбите.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната и касационната жалба за процесуално допустими като подадени от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

По отношение на частната жалба съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

С обжалваното определение № 202 от 10.11.2015 г. е оставена без разглеждане жалбата на М. М. М., срещу Решение № 142/26.10.2015 год. на ОИК–К. за избиране на общински съветници. Със същото определение е прекратено производството по делото спрямо М.. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл. 159, т. 4 от АПК и е приел, че жалбоподателят е избран за общински съветник, поради което е лишен от правен интерес от оспорване на процесното решение на ОИК Столична община.

Така постановеното определението е валидно, допустимо и правилно.

Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Перник е Решение № 142/26.10.2015 год. на ОИК–К., с което са определени брой мандати за общински съветници - 11; определена е общинската избирателна квота - 118 гласа; констатирано е, че няма избрани за общински съветници независими кандидати; разпределени са мандатите по кандидатски листи на политически партии и коалиции, получили действителни гласове не по-малко от общинската избирателна квота и са обявени избраните за общински съветници кандидати на партиите и коалициите поименно посочени с три имена, като под № 8 е записана М. М. М. – частна жалбоподателка в настоящото производство.

По отношение на оспорването по реда на чл. 459 от ИК са приложими всички изисквания на АПК относно допустимостта на съдебното производство. В конкретния случай първоинстанционният съд безспорно е установил, че жалбоподателката е избрана за общински съветник и атакуваното решение на ОИК е благоприятно за нея. Следователно жалбоподателката не притежава изискуемия се по закон личен, пряк и непосредствен правен интерес от подаване на жалбата, поради което същата правилно е оставена без разглеждане. Наличието на правен интерес у оспорващия представлява абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата по същество и следва да бъде доказан във всеки конкретен случай. Доказателствената тежест се носи от оспорващия. Именно поради тази причина съдът винаги и независимо от положението, в което се намира съдебния процес, е длъжен да следи служебно за наличието на правен интерес от обжалване, т. к. липсата му прегражда правото на оспорване на акта.

Предвид изложеното обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на касационната жалба:

С обжалваното решение Административен съд Бургас е потвърдил Решение № 142/26.10.2015 г. на ОИК-К., с което са обявени избраните общински съветници в [община] от проведените на 25.10.2015 г. избори за общински съветници и кметове.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че обжалваното пред него решение на ОИК - К. е издадено от компетентен орган -

Общинска избирателна комисия К., назначена с решение № 1773 – МИ/НР от 03.09.2015 г. на ЦИК , в предписаната от закона форма по образец – приложение № 83-МИ-х-ОС

, при спазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Съдът е счел,

за неоснователни твърденията на жалбоподателите за нередности в изборите, които са свързани с избирателните списъци. Приел е, че съставянето и съдържанието на избирателните списъци, макар и свързано с проведените избори е неотносимо с правния спор по делото. От приложените по делото доказателства свързани с процедури по ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) е видно, че е имало проверка на новорегистрирани лица, въз основа на която е издадена заповед № РД 363/11.08.2015 г. на Кмета на [община] за дерегистрация на основание чл. 99а от ЗГР, която заповед не е обжалвана по предвидения в закона ред и е придобила статут на стабилен акт.

Съдът е приел за неоснователно и следващото възражение на жалбоподателите за допуснати нарушения при изготвянето на протоколите и направените от С. поправки в тях. От приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице е установено по категоричен начин, че всичките съставени протоколи са подписани от поименно посочените членове, а извършените поправки са подписани от членовете на С..

Като заключение решаващият съд е приел, че оспореното Решение № 142 от 26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия К. за избор на общински съветници е основано на резултатите от изборите, такива, каквито са установени от съответните секционни избирателни комисии и в протокола на ОИК; съобразено е с правилата за определяне на изборния резултат и с броя на общинските съветници и общинската избирателна квота е определена правилно съобразно броя на действителните гласове като не са допуснати нарушения при определяне на броя на мандатите за всяка партия или коалиции от партии, получили действителни гласове. При така изложените мотиви първоинстанционният съд е приел, че не

са налице допуснати съществени нарушения на изборния процес при произвеждане на изборите за общински съветници в [община], обуславящи недействителност на атакуваното решение

, поради което го е потвърдил.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Производството пред Административен съд Перник е по реда на чл. 459 от ИК и е образувано по множество жалби (в т. ч и жалба подадена от настоящия касационен жалбоподател Е. П. Д.), всички присъединени към адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник,

против Решение № 142/26.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия К., с което е обявен изборния резултат от изборите за общински съветници в [община].

По делото са приложени всичките протоколи на секционните избирателни комисии (С.). Въз основа на данните в тях е съставен протокола на Общинската избирателна комисия (ОИК) - К..

Следва да се посочи безспорния факт, че протоколите на С. и ОИК са официални документи по смисъла на чл.179 от ГПК - издадени от длъжностни лица, каквито са членовете на избирателните комисии, по установения ред и форма и съставляват доказателство за отразените

в тях

обстоятелства. За да бъде оборена материалната им доказателствена сила, тяхната истинност може да бъде оспорена по реда на чл.193 от ГПК. Истинността има две форми - автентичност (авторство, да носи подписа на издателя си) и вярност (съдържанието да съответства на действителното фактическо положение). Оспорването трябва да бъде направено най-късно до приключване на първото по делото заседание, ако тези протоколи са представени с административната преписка, или в срок до края на заседанието, на което те са представени допълнително. Ако съдът открие производство по оспорване, тежестта на доказване на неистинността им пада върху страната, която го е оспорила.

В настоящия случай не е направено оспорване на протоколите на С., по реда на чл.193 от ГПК, от страна на жалбоподателите, поради което правилно съдът е приел, че отразените в тях обстоятелства отговарят на действителното положение.

Следва да се отбележи съществено правило, че когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, разбира се от някой от членовете на С., които единствено имат право да броят бюлетините, тоест съгласно чл. 100, т. 4 от ИК да преброяват гласовете за кандидатските листи при всички видове избори и предпочитанията (преференциите) за кандидатите на партии и коалиции при избори за общински съветници, след решение на комисията случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на С., като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря (чл. 438, ал. 3 ИК). След като към протоколите на С. няма приложени допълнителни протоколи за такъв възникнал спор, то не може да се твърди за нарушения на изборния процес.

Не без значение е фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на С. по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92 ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на С. безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно /което не е сторено в настоящия случай/ да направят своите възражения и особени мнения.

В конкретния случай правилно след като е прегледал протоколите на С. първоинстанционният съд е направил извод, че не са допуснати нарушения. Отделно от това е констатирал, че протоколите на С.

са съставени съобразно изискванията на закона, подписани са от членовете на съответните комисии без особени мнения, възражения или забележки и не съдържат каквито и да било данни за спорове относно действителността/недействителността на отчетените гласове.

Тези констатации са потвърдени от допуснатата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза и от чието заключение става ясно, че резултатите от протоколите на С. са коректни и отговарят на

Неоснователно е възражението в касационната жалба, че първоинстанционният съд в нарушение на закона и без да се мотивира не е допуснал събиране на гласни доказателства и експертиза. Тези твърдения се опровергават от протокола от проведеното открито съдебно заседание, от който се установява, че съдът е изложил подробни съображения поотделно за всички направени от жалбоподателите доказателствени искания, в т. ч. и за искането за допускане до разпит на свидетели и съдебно-техническа експертиза.

Следва да се отбележи, че за да бъде опорочен един изборен резултат, не е достатъчно само да е допуснато нарушение на процедурата, а то трябва да е съществено. Нееднократно в съдебната практика и в множество теоретични разработки на различни автори от областта на юридическата материя е правено разграничение кога нарушението е “съществено” и кога е “несъществено” предвид липсата на легално определение на тези понятия, и по-конкретно, че нарушението е “съществено” тогава, когато то само по себе си опорочава процедурата, тоест допускането му се отразява на съдържанието на акта и ако не е било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по съвсем друг начин, в случая обявеният изборен резултат да не отразява действителния вот на избирателите.

Необходимо е на това място да се спомене решение на Конституционния съд на Р. Б, което макар и да е относно законността на избори за народни представители, дава разрешение на принципни въпроси. Според решение № 13 от 28.11.2013 г. по конст. дело № 14/2013 г., за да бъдат обявени изборите за незаконни, трябва да се констатира, че са едновременно налице две предпоставки: съществени, особено тежки нарушения на изборния процес, относими към основополагащите демократични конституционни принципи на избирателното право (общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване - чл. 10 от Конституцията и тежестта на тези нарушения да е от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

Такива съществени нарушения в конкретния случай не се установяват от събраните доказателства.

Не без значение е и фактът, че в състава на секционните избирателни комисии участват представители на различни политически партии, съгласно процедурата по назначаване на С. по Раздел IV от ИК. Съгласно чл. 92 ал. 6 от ИК при определяне на състава и ръководствата на секционните избирателни комисии в рамките на общината за съответния изборен район се запазва съотношението между партиите и коалициите, представени в районната или общинската избирателна комисия. Членовете на С. безспорно имат противоположни интереси в изборния процес и могат своевременно /което не е сторено в настоящия случай/ да направят своите възражения и особени мнения.

Предвид изложеното, настоящия състав на ВАС, четвърто отделение приема, че обжалваното решение на Административен съд Перник е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. След служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира решението да е нищожно или недопустимо, поради което и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

Определение № 202 от 10.11.2015 год. постановено по адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник.

ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 412 от 17.11.2015 г. постановено по адм. дело № 529/2015 год. по описа на Административен съд Перник.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: