Производството е по реда на чл. 245 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на И. Д. И. от [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 4523 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6499/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на С. И. И. против заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г. на началника на РДНСК – Югозападен район (ЮЗР). Твърди, че в качеството му на наследник на Л. Д. И. е следвало да участва в производството по оспорването й. Поддържа, че по отношение на надстройката на сградата е налице влязла в сила заповед за премахването й и като адресат на поканата за доброволно изпълнение има правен интерес от узаконяване на строежа. Излага съображения, че решението е неблагоприятно за него, тъй като евентуалният положителен резултат от делото ще съставлява пречка за изпълнение на заповедта по чл.225 ЗУТ. Позовава се на чл.246, ал.1 и чл.239, т.5 АПК.

Ответникът – началникът на РДНСК – ЮЗР, чрез юрк. Г. изразява становище за неоснователност на искането за отмяна.

Ответникът – С. И. И., чрез адв. Н. като процесуален представител, поддържа становище за основателност на искането за отмяна.

Ответниците – главният архитект на район „О.” при Столична община и И. Д. И. не вземат становище.

Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, е неоснователно.

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на С. И. И. против заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г. на началника на РДНСК – ЮЗР, с която е оставен в сила отказ изх. №СА-9400-451/30.01.2014 г. на главния архитект на район „О.” при Столична община за узаконяване по реда на пар.127, ал.2 и ал.3 П. З. З. на извършен строеж „надстройка на сграда, представляваща трети, четвърти и тавански етажи”, находяща се в дъното на УПИ 5-9, кв.15, м. ГГЦ-зона Г-14 по плана на [населено място].

За да обоснове основателността на искането си, молителят поддържа, че е от кръга на заинтересованите лица като един от наследниците на баба си Л. Д. И., която заедно с И. Д. И. са направили преустройството и надстрояването на семейния хотел-пансионат, чието узаконяване е поискано от главния архитект на район „О.”.

От данните по делото се установява, че искателят не е бил конституиран като страна по делото. Поради това той не може да иска отмяна на постановеното от административния съд решение на основанието по чл. 239, т. 5 АПК, което е относимо само за страните по делото.

Съгласно чл. 246, ал. 1 АПК право да иска отмяна има всяко лице, за което решението има сила и е неблагоприятно, макар и да не е било страна по делото.

Съдебното решение, с което се отхвърля жалбата срещу административен акт, е установително и освен за страните по делото, техните наследници и правоприемници няма сила за други, засегнати от акта лица съгласно чл.177, ал.1 АПК. Само когато оспореният акт бъде отменен или изменен, каквато не е настоящата хипотеза, решението има действие по отношение на всички. В случая влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалбата на С. И. И. няма сила по отношение на искателя.

Видно от данните по делото административното производство е започнало по заявление на С. И. И. и И. Д. И. с искане за узаконяване на надстройка от три етажа над съществуваща двуетажна сграда. От главния архитект на район „О.” е постановен отказ за узаконяване на строежа, който е оспорен от заявителите пред началника на РДНСК – ЮЗР. Издадена е заповед № ДК-ЮЗР-63 от 19.05.2014 г., срещу която е подадена жалба от С. И. И. и е образувано производството пред Административен съд София – град. В мотивите на заповедта е прието, че съгласно нотариален акт №189/1992 г. и удостоверение за наследници №011911/16.06.2010 г. жалбоподателите са собственици на жилищната сграда, в която е извършен строежа и са заинтересовани лица по смисъла на чл.149, ал.2, т.1 ЗУТ. От цитираното удостоверение е видно, че като наследник на Л. Д. И. е вписан и искателя, син на починалия преди нея нисходящ Д. И. И.. В съдебното производство по обжалване на заповедта по чл. 216, ал. 6 ЗУТ, с която е потвърден отказ за узаконяване на строеж, страни са лицата, инициирали административното производство, нейният издател и органът, издал акта по

чл.216, ал.1 ЗУТ. В случая като жалбоподател срещу заповедта на началника на РДСНК - ЮЗР съдът е конституирал С. И. И. - заявител в административното производство, като ответник - издателя на заповедта, а като заинтересовани страни - издателя на отказа за узаконяване и И. Д. И. - също заявител по искането до административния орган. Искателят в настоящото производство И. Д. И. не е подавал искане до главния архитект на район „О.” за узаконяване на строежа, върху който претендира права, няма гарантирано право на участие, поради което и правилно не е конституиран като заинтересована страна в производството пред Административен съд София - град. С оглед обстоятелството, че заповедта на началника на РДНСК – ЮЗР му е изпратена с писмо изх. №С8-617-01-266/26.05.2014 г., то същият може да я обжалва на собствено основание, без да му се противопоставя възражение за пресъдено нещо. С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.246, ал.1 АПК и искането за отмяна като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. И. по реда на чл. 246, ал. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение № 4523 от 29.06.2015 г., постановено по адм. дело № 6499/2014 г. по описа на Административен съд София - град. Решението е окончателно. Особено мнение: