О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2507

Гр. София, 12.08.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на 01.08.2025 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

Като изслуша докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА

Ч. т. д. № 1316/2025 г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Е. К. М. - А. и „М. Д. ЕООД (трето лице – помагач), приподписана от процесуален пълномощник, срещу определение № 2938 от 14.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 494/2025 г. на Софийски градски съд, ЧЖ-VІ-Ж, поправено с определение № 3122 от 17.02.205 г. относно указанията за обжалваемост, с което е оставена без уважение частната им жалба срещу решение № 16071 от 23.08.2024 г., постановено по гр. д. № 8210/2023 г. на СРС, 30-ти състав, в частта му с характер на определение, с която е прекратено производството по иска за прогласяване на нищожността на решение на едноличния собственик на капитала на „Е 2 ИН.“ ЕООД – Ф. Н., взето от Е. К. М. - А. в качеството на негов упълномощен представител, да продаде на себе си общо 599 900 дружествени дяла, всеки на стойност от по 1 лев – на обща стойност 599 900 лв., поради липсата на представителна власт и съгласие на едноличния собственик на капитала на дружеството за вземането на това решение, с мотиви, че искането не е подсъдно на сезирания с него районен съд, а е от компетентността на Софийския градски съд.

В частната касационна жалба са изложени подробни съображения за незаконосъобразността на направените от въззивния съд изводи, че производството пред районния съд по горепосоченото искане е недопустимо, тъй като не му е подсъдно, без да е отчетена липсата на други предпоставки за предявяване на иска, препятстващи изпращането му по подсъдност на СГС. Твърди се, че действително според чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник или акционер може да предяви иск пред окръжния съд по седалище на дружеството за отмяна на решение на общото му събрание (в случаите на ЕООД – решение на едноличния собственик на капитала по аргумент от чл. 147, ал. 1 ТЗ), ако то противоречи на повелителни разпоредби на закона или на учредителния договор, съответно на устава на дружеството, срещу дружеството. Такъв иск обаче в случая не е предявен, респективно - липсва предмет на изпратеното по подсъдност на СГС дело, а обжалваното определение се явява постановено в противоречие с дължимата според чл. 130 ГПК служебна проверка за наличие на всички абсолютни процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск, както и с постановеното в този смисъл определение № 302 от 28.06.2018 г. на ВКС, І т. о. по ч. т. д. № 1280/2018 г. Моли се обжалваното определение да се отмени като неправилно и делото да се върне с указания за неговото прекратяване.

Искането за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение е основано на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е формулиран следният въпрос, който според жалбоподателите е включен в предмета на спора и обуславя решаващата воля на съда: Попада ли в приложното поле на чл. 124 ГПК, вр. чл. 104, т. 4 ГПК установителен иск за нищожността на решение на общо събрание на собствениците на капитала на едно търговско дружество, предявен срещу пълномощник на едноличния собственик на капитала на дружеството. По този въпрос се твърди противоречие на дадения от съда отговор с приложимия закон и утвърдената съдебна практика, по-конкретно – с разрешението, дадено в определението по ч. т. д. № 1280/2018 г. на ВКС, І т. о. Изложени са и съображения, че не е отчетена липсата на иск, предявен от съдружник, срещу дружеството, при условията на чл. 74, ал. 1 ТЗ, доколкото в случая искът е от едноличния собственик на капитала на търговско дружество срещу физическото лице, действало в качеството на негов пълномощник при вземането на решение, прогласяването на чиято нищожност се иска.

Ответникът по частната касационна жалба – Ф. Н., лично и като собственик на капитала на „Е 2 Ин.“ ЕООД - не е подал писмен отговор против жалбата.

За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение съобрази следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирани страни, срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но не са налице условията на закона за допускане на исканото касационно обжалване.

За да постанови атакуваното определение въззивният съд е посочил, че предмет на исковото производство пред Софийския районен съд е установителен иск по чл. 124 ГПК за прогласяване на нищожността на нотариално заверено решение, взето от Ф. Н. - едноличен собственик на капитала на „Е 2 ИН.“ ЕООД, от 29.12.2022 г., чрез неговия пълномощник Е. А., която продава на себе си дружествени дялове от същото дружество. Съдът е приел, че производството по делото в тази част правилно е прекратено, доколкото компетентен да се произнесе по иска е съответният окръжен съд по седалище на дружеството – в случая Софийски градски съд, доколкото се иска прогласяване на нищожността на решение на едноличен собственик на капитала на ЕООД със седалище в [населено място], и преценката относно валидността му е от компетентността на този съд, който именно дължи да определи правното основание на предявения иск и съответно процесуално - и материалноправно легитимираните страни по него.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение не следва да се допуска до касационна проверка.

Съгласно указанията по приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК, дадени в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивния съдебен акт се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба, респ. частната касационна жалба, един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при посочена и обоснована хипотеза измежду тези по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска, и обусловили правната воля на съда за постановения краен резултат. Въпросите следва да бъдат от правно естество и разрешаването им да има общозначим характер, а не да се основават на фактите по конкретното дело и на извършената от съда тяхна преценка, тъй като правилността на обжалвания въззивен акт е извън обхвата на проверката, извършвана от касационния съд на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая поставеният въпрос не удовлетворява общия селективен критерий на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като по начина, по който е формулиран, е пряко относим към обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение. Освен това въпросът не съответства на изразената от въззивния съд воля, който е основал преценката си относно подсъдността на спора на естеството на атакуваното от ищеца решение, като в съответствие с приложимите към оспорването му процесуални разпоредби е посочил, че преценката на допустимостта на предявения иск е от компетентността на определения от законодателя надлежен съд; респективно формулираният въпрос не се отнася до приложение на разпоредбите, обусловили правната воля на съда. Липсата на правен въпрос, покриващ общото селективно изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване.

Независимо от това следва да се отбележи, че посочената от частните жалбоподатели практика на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПКе напълно неотносима както към формулирания от тях въпрос, така и към въпроса за подсъдността на исковото производство в прекратената от Софийския районен съд част.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение № 2938 от 14.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 494/2025 г. на Софийски градски съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: