Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. счл.1, ал.2 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗЗД ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗЗД ВРЕДИ) (ЗОДОВ).

Образувано е по касационна жалба от М. А. М., лишен от свобода и изтърпяващ наказанието си понастоящем в Затвора- [населено място] против решение № 558 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д.№ 132/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон– касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Моли съда да отмени решението на АС-Плевен и, вместо него, да постанови друго по същество, с което да уважи претенцията му за претърпени неимуществени вреди в резултат на лошите битови условия в Затвора - П., довели до стрес, негативни преживявания и влошено здравословно състояние на ищеца.

Редовно призован за съдебно заседание, М. М. не се явява и не се представлява.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”- [населено място], редовно призован, се представлява от юриск. Н., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на атакуваното с нея съдебно решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Административният съд е сезиран с иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищецът М. М. претендира обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от влошено здравословно състояние, стрес, нерви, напрежение, безсъние в резултат на лошите битови условия в Затвора-П., причинени му от незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностни лица при цитираната затворническа администрация, Претендираното обезщетение е в размер на 40 000 лв за престоя му в Затвора - П. в периода 2012-2013г. Твърдените от ищеца незаконосъобразни бездействия се изразяват в неосигуряване на достатъчна квадратура в килиите, неосигуряване на светлина и нормални условия в килиите, довело до наличие на влага, мухъл и хлебарки в тях, лоша питейна вода и обща хигиена, настаняване на ищеца на един етаж с рецидивисти, което е довело до допълнителни неудобства и разпри със затворниците с по-тежки присъди, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ .

АС-Плевен е приел, че в рамките на исковия период / 2012-2013 г. / за времето от 22.10.2013 г. до 31.12.2013г. същият е бил преведен в затвора - Б., поради което за този отрязък от време не може да търпи вреди от пребиваването си в затвора – П..

Административният съд е отхвърлил иска като е приел, че не са налице елементите от сложния фактически състав за ангажиране на отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” –С. за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, АС-Плевен, анализирайки подробно събраните по делото писмени и гласни доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че ищецът не е доказал наличието на следните, твърдени от него факти : получаване на диабет, опадали зъби и коса, тромбофлебит вследствие на условията на живот в Затвора - П. за претендирания период, спане на дюшеци с дебелина 5 см. за същия период, наличието на хлебарки и плъхове в килиите, както и хранене пред тоалетната; претърпяване на вреди – емоционален стрес и битови неудобства извън предвидените за съответното наказание, резултат от обстоятелството, че за определен период от време в рамките на исковия ищецът е бил настанен на един етаж със затворници – рецидивисти. Анализирайки материалноправните предпоставки на отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съотнесени към приетите за недоказани от ищеца фактически твърдения, административният съд е приел, че, при липсата на доказателства за твърдените факти, липсва установено незаконосъобразно фактическо действие или бездействие на длъжностните лица към администрацията на Затвора – [населено място] и / или настъпила за ищеца вреда по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Административният съд е приел, че единствените доказани фактически твърдения на ищеца за времето 01.01.2012г. – 22.10.2013 г. са : настаняване на ищеца в килии, осигуряващи по-малко от 4 кв. м. площ на човек и наличието на влага в килиите, в които М. М. е пребивавал в периода 01.01.2012 г. – 26.06.2013 г. Въпреки това, АС.П. е приел поведението на затворническата администрация на Затвора – П. по отношение горните констатации за несъставомерно, доколкото, както приложимата в случая обща разпоредба на чл.3 от ЗИНЗС, така и разпоредбата на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека изискват наличието на умишлено поведение от страна на административните органи за нанасяне на вреда на лишения от свобода, какъвто умисъл в конкретния случай не е установен. Липсата на умисъл според административния съд се доказва с обстоятелството, че не само конкретно ищецът, а всички останали лишени от свобода са били настанени в килии с площ, по-малка от 4 кв. м. на човек - от една страна, а от друга - от обстоятелството, че при всяка регистрирана от ищеца молба с оплаквания от условията в килията същият е бил преместван в нова килия, осигуряваща му по-добри –както хигиенни, така и пространствени -условия за живот. От друга страна съдът е заключил, че дори да има незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация в случая, то не е налице друг елемент от отговорността за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – за ищеца не е настъпила реална вреда, тъй като, ако такава беше настъпила, същият не би искал с първоначалната си искова молба и последователно с двете си уточнителни молби да бъде преместен от Затвора – Б. отново в Затвора – П..

По горните съображения административният съд е отхвърлил изцяло предявения от М. М. иск за обезщетение за неимуществени вреди с произтичащите от това правни последици.

Обжалваното решение е правилно по следните съображения:

Обосновано административният съд, анализирайки събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната взаимовръзка, е приел, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на по-голяма част от фактическите твърдения, на които основава иска си. Правилни са изводите на АС-Плевен за недоказаност на следните твърдени факти : получаване на диабет, опадали зъби и коса, тромбофлебит в резултат на ненавременни медицински грижи и лоши условия на живот в исковия период, липса на светлина, топлина, наличие на плъхове и хлебарки в килиите, несъответни на нормативните изисквания дюшеци, неудобства, по-големи от обичайните за изтърпяване наказание”лишаване от свобода”, претърпени от това, че ищецът е настанен на един етаж с рецидивисти, неосигуряване на адекватна и навременна медицинска помощ и лечение, При неустановяване настъпването на тези факти от действителността, не може да се твърди причиняването им от незаконосъобразни фактически действия и бездействия на затворническата администрация, съответно - генериране на вреди.

Обосновано административният съд е приел, че не са налице незаконосъобразни бездействия по задължения, пряко произтичащи от закон, изразяващи се в

умишлено лишаване от достатъчна жилищна площ, които могат да причинят увреждане на здравето / чл.3, ал.2,т.2 от ЗИНЗС /.

Съгласно чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 кв. м.. Съгласно пар. 13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от 01.01.2019 г. С оглед наличието на отлагателен срок за влизането й в сила, настоящият състав на ВАС приема, че същата не е част от действащото законодателство към периода на исковата претенция, както и към настоящия момент. Ето защо не е налице нормативно регламентирано задължение за администрацията на З. [ място] да осигури минимална жилищна площ от 4 кв. м., неизпълнението на което задължение да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие. Не е налице и умишлено поставяне на ищеца в килия с недостатъчна жилищна площ по см. на чл.3 от ЗИНЗС, тъй като такива са обективните условия в затвора – П. за всички затворници в него – от една страна, а от друга – тъй като поведението на администрацията - уважаване на всички жалби и искания на лишения от свобода относно условията в килията и своевременното му преместване в килии с по-добри хигиенни и пространствени условия, изключват умисъла за увреда. Не на последно място правилно АС-П. е заключил, че от пребиваването си в килия с площ по-малка от 4 кв. м. на човек, за М. М. не са настъпили вреди от вида на твърдените, доколкото същият нееднократно иска да бъде преместен от Затвора- [населено място] отново в Затвора – [населено място]- обстоятелство, което указва, че ищецът е удовлетворен от условията в килиите в П. затвор. Правилно и с аналогични аргументи административният съд е приел, че установената влага в килиите на първия етаж, не може да се квалифицира като умишлено поведение на затворническата администрация по см. на чл.3 от ЗИНЗС от една страна, а от друга страна - не се доказва по делото, че за ищеца от това обстоятелство е настъпила вреда.

С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 558 от 28.11.2014 г., постановено по адм. д.№ 132/2014 г. по описа на Административен съд – Плевен. Решението е окончателно. Особено мнение: