Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс (ИК).

Образувано е във връзка с постъпили две касационни жалби против решение № 2382 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 2812/2015 г. на Административен съд Пловдив.

Първата жалба е подадена от А. А. П. от [населено място], а втората – ПП „Движение 21”, представлявано от Т. Д., чрез адвокат Е. К.. Поддържаните в двете касационни жалби оплаквания са напълно идентични и се преповтарят. Сочат се основания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът – Общинска избирателна комисия – П., не взема становище по касационните жалби.

Заинтересованите страни – Я. Д. Д., П. З. Г., Н. Г. М., А. С. Н., А. С. С., В.Й.Ч, С. К. С., Х. С. В., К. А. А., Ч. П. З., К.Н.Я, Б. К. Б., П. Т. М., М. А. К., М. А. А., Р. М. С., А. А. П., Д. И. П., В. Х. А., М. Х. Х. и М. Б. Д. не представят становище по касационните жалби.

Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 249, ал. 8 от ИК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са основателни по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 208 от 27.10.2015 г. на Общинска избирателна комисия П. за избиране на общински съветници.

Решението е било оспорено от А. А. П. кандидат за общински съветник на [община] от листата на ПП „Движение 21“.

Съдът е приел, че при провеждане на изборите за избиране на общински съветници в [община] не са допуснати нарушения, които да налагат отмяна на решението и обявяване на избора за недействителен.

Прието е, че противно на твърдението на жалбоподателя, от представените протоколи на С. № 16390002, №[ЕИК], №[ЕИК], №[ЕИК] при ОИК П. е видно, че данните от гласуването за общински съветници са отразени в протокол на комисията по чл. 449, ал.1 от ИК, който протокол има необходимото по чл. 450 от ИК съдържание. В протоколите на С. и ОИК не са посочени възражения и спорове по реда на чл. 438 ал. 3 от ИК, за действителността или недействителността на гласовете, взетите по тях решения и бележките и възраженията на членове на комисията по взетото решение. Освен това няма данни, нито се твърди да са постъпвали жалби, заявления и възражения в С. и в ОИК във връзка с отчитането на гласовете.

По отношение на оспорването на истинността на изготвения протокол на С. № 22 и протокола на ОИК, съдът е приел, че в откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК от страна на оспорващия не се ангажираха доказателства, които да наведат на обоснован извод или дори индиция за наличие на съществени нарушения, поради което фактическите установявания в тях следва да бъдат зачетени, още повече че в същите не са допуснати зачерквания и поправки, извършени не по установения от закона ред. Съдът във връзка с твърденията на жалбоподателя за наличие на повече от един протокол в С. № 22 е описал редът за съставяне на нов протокол на С., при сгрешен такъв (чл. 433 от ИК).

Обсъдени са и възраженията на жалбоподателя относно наличие на поправка в протокола на ОИК П. за избор на общински съветници, като е прието, че при изписване на данните за ПП „Движение 21” в протокола на ОИК е била допусната техническа грешка, като са разменени двете цифри – тази на единиците с тази на десетиците и грешката е била поправена по законовия ред с полагането на подписи от страна на всички членове на ОИК П..

По тези доводи съдът е потвърдил оспореното решение за обявяване на изборния резултат от проведения избор за избиране на общински съветници.

Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да съставляват основания за отмяната му.

Съдът законосъобразно е кредитирал приложените протоколи на избирателните комисии, като официални документи, удостоверяващи отразените в тях факти и обстоятелства.

Неоснователни са възраженията в касационните жалби, че съдът в нарушение на съдопроизводствените правила не е преброил повторно недействителните, подадени гласове в С. № 22. По отношение на протокола от С. № 22 изводите на съда за неоснователност на възраженията на жалбоподателя са обосновани и отразените в тях факти правилно са приети за установени по аргумент от чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК.

В настоящия случай, при положение, че към протокола на С. няма приложени допълнителни протоколи за възникнал спор между членовете на С. относно действителността или недействителността на някой глас, то не може да се изведе твърдения извод за съществени нарушения на изборния процес. От свидетелските показания също не може да се направи обоснован извод, че е имало несъответствия и грешки относими към недействителните гласове в тази секция (101 на брой – празни бюлетини, или бюлетини в които е гласувано за повече от една листа, както и бюлетини, в който не може да се установи еднозначно вотът на избирателя). Освен това следва да се отбележи, че само действителните гласове са относими към определяне на изборните резултати. Първоинстанционният съд правилно е приел, че нито един от протоколите на С. не отразява спор на член на С. и няма нито едно особено мнение по чл. 441, ал. 3 от ИК. Следователно съдът правилно е оставил без уважение искането на жалбоподателя за повторно преброяване на гласовете в С. № 22. В тази връзка следва да се съобразят изводите направени с Решение № 9 от 26 ноември 2009 г. по к. дело № 8/2009 на Конституционния съд на Р. Б, че повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на С. е видно, че съществуват спорове между членовете на С. за резултатите от гласуването, каквито в случая липсват, видно от събраните по делото доказателства.

Съдът законосъобразно е кредитирал приложените протоколи на избирателните комисии, като официални документи, удостоверяващи отразените в тях факти и обстоятелства. Обосновани са и изводите на съда, че протоколът на ОИК П. е с поправена по надлежния ред техническа грешка по отношение брой на действителните гласове за ПП „Движение 21”.

Във връзка с възраженията в двете касационни жалби следва да се посочи че секционните избирателни комисии се състоят от председател, заместник-председател, секретар и членове, като представителите на една партия или коалиция не могат да имат мнозинство, и че председателят, заместник-председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция. Освен това, след съставянето на протокола на С., той се подписва от всички членове на комисията и тогава председателят обявява резултатите от гласуването. Поправки могат да се правят след подписването, но преди обявяване на резултатите от гласуването, като поправката също се подписва от всички членове на комисията, с отбелязване “поправка”. След обявяване на резултата могат да се поправят само очевидни фактически грешки – съгласно чл. 441, ал. 1 и ал. 2 ИК.

Противно на твърдяното в настоящите жалби, в конкретния случай първоинстанционният съд е съобразил тези норми и правилно, е направил извод, че не са допуснати нарушения относно подписите и поправките в тях. Отделно от това правилно е съобразил, че в оспорените четири протоколи на С. (№ 2, № 17, № 22 и № 26) няма отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, няма отразени възражения или приобщени жалби за извършени нарушения - нито от членове на С., нито от трети лица, както и че не са подписани и с особено мнение от някой от членовете.

Събраните доказателства, включително свидетелските показания, не установяват да налице съществени нарушения, т. е. нарушения от такова естество, че да е невъзможно да се установи действителната воля на избирателите.

По изложените съображения съдът намира, че решението на Административен съд Пловдив е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2382 от 25.11.2015 г. постановено по адм. дело № 2812/2015 г. на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателн

о.

Особено мнение: