чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с

чл. 27, ал. 6 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) (ЗЗДет).

Образувано е по касационна жалба на С. И. Н. и А. А. П., двамата от [населено място] ул.”79-та”п№ 5, против решение № 445/24.11.2015 г. по адм. дело № 535/2015г. на Административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата им против заповед № ЗД-ДСПСП11-130 от 08.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], потвърдена с Решение № ЗД-Р. 14-14/23.07.2015 г. на Директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане", [населено място].

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на решението - касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК .

О. Д на Дирекция "Социално подпомагане" Велико Т. не е изразил становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение с предложение за оставянето му в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване в производството пред Административен съд В. Т е заповед № ЗД-ДСПСП11-130 от 08.07.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място], с която малолетното дете Й. А. П., [дата на раждане], е настанено временно на основание чл. 27 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет в Дом за медико-социални грижи за деца-Дебелец.

С обжалваното решение Административен съд В. Т е отхвърлил жалбата на С. Н. и А. П., като неоснователна, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при наличие на материалноправните предпоставки по

чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО) . Решението е правилно.

Изводите на съда произтичат от извършената съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че детето Й. П. е четвърто дете на С. Н. и трето родено дете от съжителството й с А. П.. Другите две деца на Н. и П. са настанени в специализирана институция-ДМСГ-Дебелец. На 02.07.2015 г. е депозиран сигнал с вх.№ ЗД701-020/02.07.2015 г. и рег.№ 156/02.07.2015 г. от ст. акушер към РО на М.-Велико Т.. Същият ден е проведена среща с майката на детето, като същата е заявила, че ще отглежда детето в жилището на майката на своя съжител в [населено място], общ.Полски Т.. Извършената проверка в жилището и материални условия, с които разполага бабата на детето Д. П. е установила, че жилището е обзаведено с вещи от първа необходимост и е със задоволителни хигиенно-битови условия. При проведения разговор с Д. П. същата е споделила, че изпитва страх от сина си, но няма търпимост към снаха си и не я желае в дома си. Споделила е още, че между членовете на семейството често избухват скандали, при които се налага намесата на органите на реда. В саморъчна декларация от 03.07.2015 г. до Директора на ДСП Д. П. е заявила, че е съгласна снаха й заедно с новороденото да пребивават в дома й, но за не повече от два месеца, тъй като е в конфликт с нея.

По направено искане за предоставяне на полицейска закрила от 06.07.2015 г. на социален работник в ДСП, отдел "Закрила на детето", [населено място], е издадена Заповед peг. № ЗЯ-1739-376/06.07.2015 г. на Началника на РУ -Велико Т., въз основа на която на детето Й. П. е предоставена полицейска закрила. Изготвен е и социален доклад, според данните от който от съжителството си родителите имат родени още две деца, които към настоящия момент пребивават в Д. - Дебелец. Майката е безработна, неосигурена, без регистрация в Д., а бащата по свои данни работи без трудов договор в цех за закуски в [населено място]. Съгласно наблюденията на екипа на Центъра за обществена подкрепа - Велико Т. взаимоотношенията между двамата родители са променливи; налице е нездрава семейна среда, системни конфликти, придружени от прояви на физическо насилие. При извършената социална работа е констатирано, че Н. и П. не притежават необходимия капацитет и ресурс за отглеждане и възпитание на детето в семейната среда, проявяват агресивност, арогантност, не съдействат на социалните работници, не изпълняват дадените препоръки.

Във връзка с изнесените в социалния доклад данни и с оглед гарантиране на сигурността и развитието на детето Й. П., е прието за необходимо на основание чл. 27, ал.1 и

чл. 5, ал.1

, във връзка с

чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗД

, то да бъде временно настанен в Дом за медико-социални гризи за деца (Д.) - [населено място], което от своя страна ще осигури посрещане на базовите нужди на детето от храна, облекло, лична хигиена и спокойна среда, сигурна и защитена среда, осигуряване здравните нужди на детето и оказване на специализирана подкрепа на малолетния от широк кръг специалисти.

За да издаде процесната Заповед № ЗД ДСПСП 11-130/08.07.2015 г., административният орган е приел на основание

чл. 27, ал.1

и

чл. 5, ал.1

, във връзка с

чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗДет

, че до произнасяне на съда с решение по

чл. 28 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО)

, малолетният Й. П. следва да бъде настанен временно в специализирана институция - Д. - Дебелец.

Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост на съдебното решение са неоснователни. Изводът на съда за трайна невъзможност на родителите да отглеждат детето е направен след преценка на събраните по делото доказателства.

Касае за налагане на временна мярка по административен ред до произнасянето на съда за настаняване на детето в семейството на близки или роднини на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД. От приложените по делото решение на Районен съд - В. Т за настаняване на малолетното дете в специализирана институция е видно, че административният орган, издал процесната заповед, е изпълнил и задължението си по чл. 27, ал.2 от ЗЗДет.

Правилно административният съд е приел, че събраните по делото доказателства потвърждават извода на административния орган, че двамата родители се намират в трайна невъзможност да отглеждат детето Й.. Същите не притежават необходимия капацитет и ресурс за отглеждане и възпитание на детето в семейната среда, проявяват агресивност, арогантност, не съдействат на социалните работници и не изпълняват дадените им препоръки. Безспорно е, че в случая се касае за малолетно (новородено) дете в риск по смисъла на

§1, т.11, б.В от ДР на ЗЗДет (ЗАКОН ЗЗД ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО)

, по отношение на което правилно са приложени административните мерки за закрила. Осъществена е хипотезата на чл. 25, ал.1, т.3 от ЗЗДет, с оглед непротиворечивите доказателства за невъзможността на родителите за полагане на адекватна грижа, предвид стеклите се житейски обстоятелства, описани подробно във фактическата част на настоящото решение. Посредством предприетата мярка /

чл. 4, ал. 1, т. 6 от ЗЗД

/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. Правилно административният орган е преценил, че в случая са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дом за медико-социални грижи, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите. Желанието на родителите да полагат грижи за детето и данните за нает недвижим имот не са достатъчни, за да оправдаят липсата на възможност за справяне с родителските права и задължения, свързани с грижите и надзора над детето за обезпечаване физическото му, умствено, нравствено и социално развитие. Тази липса на възможност се дължи на затрудненията и ограниченията в емоционален, физически и финансов план вследствие и на отношенията на жалбоподателите помежду им.

Оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалния и материалния закон и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд В. Т е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание

чл. 221, ал. 1

и

2 от АПК

Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445/24.11.2015 г. по адм. дело № 535/2015г. на Административен съд В. Т.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Особено мнение: