Производството е по реда на чл. 323 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) /ЗСВ/.

Образувано е по жалба от Инспектората към Висшия съдебен съвет /В./, представляван от Главния инспектор против решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от протокол № 55 от заседание проведено на 5 ноември 2015 г. С него е взето решение " НЕ НАЛАГА дисциплинарно наказание на Д. Х. Х., прокурор в Районна прокуратура-гр. Г. О. по направено предложение от Инспектората към В..

Поддържат се доводи за нищожност на решението, алтернативно за неговата незаконосъобразност при наличие на основанията за отмяна по чл. 146, т. 3-5 АПК с подробни съоражения.

Съображенията за нищожност на решението се свеждат до нарушаване на разпоредбата на чл. 320, ал. 4 от ЗСВ която постановява, че решението на В. се приема с мнозинство повече от половината от членовете му. В настоящият случай гласували за са били 11 членове на съвета и такова мнозинство не е било формирано.

Ответникът, Висш съдебен съвет чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът Д. Х. Х. не се представлява и не взема становище по жалбата.

Върховният административен съд шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ от вносителя на предложението за когото решението е неблагоприятно.

С административната преписка е приложено предложение от Инспектората към В. до Висшия съдебен съвет да образува дисциплинарно производство срещу прокурор Д. Х. Х.-районен прокурор на РП - Горна О. и да й наложи адекватно на тежестта на нарушението наказание.

Такова дисциплинарно производство е образувано, приключило с решение № 10-00-044/22.10.2015 г. по д. д. № 13/2014 г. с което дисциплинарният състав предлага на Висшият съдебен съвет да не налага дисциплинарно наказание на Д. Х. Х. - административен ръководител на Районна прокуратура [населено място] по направеното предложение от Инспектората към В..

Във връзка с това решение на дисциплинарния състав е взето решението на В., предмет на настоящата жалба.

Спорният въпрос е относно валидността на взетото решение с оглед изискванията на чл. 320, ал. 4 ЗСВ относно мнозинството на членовете на колективния орган.

В настоящият случай се е развило дисциплинарно производство пред В. по реда на глава шестнадесета от ЗСВ. Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Инспектората към В. като дисциплинарният състав се е произнесъл с решение да не се налага дисциплинарно наказание. Съгласно поцедурата по чл. 320 ЗСВ В. е разгледал предложението от дисциплинарния състав. В тази процедура правомощието на В. са: 1. да отхвърли предложението за налагане на дисциплинарно наказание или да наложи дисциплинарно наказание, включително и наказанията по чл. 308, ал. 1, т. 1 и 2. Тези правомощия са валидни в случаите когато с решението си дисциплинарният състав прави предложение да бъде наложено дисциплинарно наказание или да не бъде налагано дисциплинарно наказание, като при произнасянето си В. не е обвързан с направеното предложение, освен със задължението да се произнесе по него с който акт приключва дисциплинарното производство. С това решение се разрешават окончателно въпросите с реализиране на дисциплинарната отговорност за което е образувано дисциплинарното производство и това е съществена характеристика от правната му същност. Това решение на В. според разпоредбата на чл 320, ал. 4 ЗСВ се приема с мнозинство повече от половината от членовете му и се мотивира. За мотиви на решението се смятат и мотивите на решението на дисциплинарния състав, както и изказаните съображения от членовете на В.. Във всички случай на първо място следва да има мнозинство за приемане на решение от В. като абсолютна предпоставка за наличието на такъв акт. В случая не е приложима разпоредбата на чл. 34, ал. 2 от ЗСВ според която решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на В. с явно гласуване. Съотношението между чл. 34 от ЗСВ и чл. 320, ал. 4 ЗСВ е обща норма към специална поради което е приложима разпоредбата на специалната норма и доводите на процесуалния представител на В., че в случая е прието решение в хипотезата на чл. 34 от ЗСВ са неоснователни.

Съгласно чл. 130, ал. 1 от Конституцията на Р. Б. В съдебен съвет се състои от 25 членове. Мнозинство при вземане на решение се формира с тринадесет еднозначни гласове на членовете му, поради което в настоящият случай при 11 гласа за вземане на решението няма валидно взето такова решение и същото се явява нищожно която нищожност следва да бъде обявена. При този изход от фактическа и правна страна не следва да се обсъждат доводите и съображенията в жалбата за незаконосъобразност на акта, тъй като тези въпроси са относими само към валидно решение.

При тези съображения жалбата е основателна и следва да бъде уважена като се постанови решение с което се обяви нищожността на решение по т. 4 от протокол № 55 от заседание на В. проведено на 5 ноември 2015г. и преписката се върне на органа за ново произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. първо от АПК във вр. с чл. 323, ал. 3 от ЗСВ Върховният административен съд шесто отделение РЕШИ:

ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на решение на Висшия съдебен съвет по т. 4 от протокол № 55 от заседание проведено на 5 ноември 2015 г. - " НЕ НАЛАГА дисциплинарно наказание на Д. Х. Х., прокурор в Районна прокуратура-гр. Г. О..

ВРЪЩА ДЕЛОТО като преписка на Висшия съдебен съвет за вземане на ново решение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 7 дневен срок от съобщаването му пред петчленен състав на Върховния административен съд. Особено мнение: