Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.Г.С–Кестенова и С.Х.К, действащи като законни представители на малолетното си дете Х.С.К, всички от [населено място], обл. П., срещу решение № 3764 от 29.05.2015 г. по адм. дело № 9816 по описа за 2014 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение № 1100 от 30.09.2014 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца".

Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост и неправилно прилагане на чл. 3, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 4 и чл. 34 от Правилник за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца".

О. Д на Център "Фонд за лечение на деца" със седалище в [населено място] е оспорил касационната жалба в писмено становище.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни.

След като я разгледа по същество, Върховният административен съд я намери за основателна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София – град е решение № 1100 от 30.09.2014 г. на Директора на Център "Фонд за лечение на деца", с което на Х.С.К, [дата на раждане], с диагноза "Дегенерацио ретине тапето ретиналис на двете очи", е отказано подпомагане за лечение в Очна клиника Елексир – К., [населено място], Република С., на основание чл. 4, предл. 1 от Правилник за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца". Отказът е мотивиран с полученото по случая медицинско становище, съгласно което не са известни данни в научната литература, доказващи ефективността на прилаганото...