Производството е по реда на чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма]
чрез неговия пълномощник срещу решение № 5772/29.09.2014 г. по адм. д. № 11476/2013 г., поправено с решение № 3840/02.06.2015 г. в частта, с която се отменя заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и се връща делото като преписка на административния орган за ново разглеждане. Счита решението в обжалваната му част за недопустимо и алтернативно - за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Ответникът по касационната жалба- Н. Н. Б.
чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Ответникът -изпълнителният директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър-С., не взема становище. Представителят на Върховната адм
инистративна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 281, ал .1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:
С обжалваното решение съдът е отменил заповед №РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър в частта, с която са одобрени кадастралната карта и регистър за сграда с идентификатор 68134.2095.687.1 и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане с указания в мотивите на съдебния акт да извърши геодезическо, фотограметрично или друго измерване, допустимо по закон, за нанасяне на обект и неговите очертания и площ.
Решението е валидно и допустимо, като постановено по допустима, с конкретизиран предмет жалба.
На проведеното на 26.03.2014 г. първо съдебно заседание, жалбоподателят изрично е конкретизирал, че оспорва заповедта и в частта за сграда с идентификатор 68134.2095.687., поради което съдът не се е произнесъл "свръхпетитум", както се твърди в касационната жалба. Решението е материално законосъобразно:
Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и спрямо тях правилно е приложил относимата правна норма. В случая сградата е нанесена въз основа на данни от неодобрен кадастрален план, който по смисъла на ЗКИР не може да бъде източник на данни. Освен това част от постройката е напълно разрушена, друга част е без покрив, а по делото е представен и протокол, установяващ, че сградата не съществува. Тези обстоятелства сочат на незаконосъобразно заснемане на сградата с отделен идентификатор и пораждат ново задължение за административния орган да изследва въпроса за включването на процесната сграда в кадастралната карта и регистър съобразно допустими по закон данни.
Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Решението е допустимо и законосъобразно. При постановяването му не са допуснати нарушения на съществени процесуални норми, поради което следва да се остави в сила.
Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5772/29.09.2014 г. по адм. д. № 11476/2013 г., поправено с решение № 3840/02.06.2015 г. в частта, с която се отменя заповед № РД-18-41/21.07.2011 г. на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър и се връща делото като преписка на административния орган за ново разглеждане.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Решението е окончателно. Особено мнение: