Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалбата, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],подадена чрез прцесуален представител адв. И., против мълчаливия отказ на К. да се произнесе по искане за тълкуване и допълване на Решение №451 от 27.05.2015година, постановено по преписка № К.-501/2013г. Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ на К. е незаконосъобразен, поради което претендира отмяната му връщане на преписката на К. със задължителни указания за произнасяне по направените искания.

Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалните си представители юрисконсулти К. и Г. вземат становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

С Решение№451 от 27.05.2015година, постановено по преписка № К.-501/2013година, в т.1, К. е установила извършено нарушение на чл.21 З. от [фирма], изразяващо се в определяне и налагане на необосновано високи цени за ползване на стълбовната електроразпределителна мрежа ниско напрежение, с което се предотвратява и нарушава конкуренцията на дефинирания засегнат пазар и се засягат интересите на потребителите по смисъла на чл.21, т.1 З. и е наложила имуществена санкция в размер на 167 256лева. С т.2 от решението е постановено прекратяване на нарушението по т.1.

С молба с вх. № към К.-501/13г. от 04.06.2015година [фирма] е отправило искане до Комисия за защита на конкуренцията/К./ да постанови допълване / тълкуване/ на Решение№451 от 27.05.2015година в частта, в което е постановено прекратяване на нарушението на [фирма]. Като доводи се изложени неясноти по отношение очакваното поведение от страна на дружеството. Искането е да бъдат дадени конкретни указания относно поведението, което дружеството следва да предприеме, за да преустанови нарушението, да се наложи конкретна поведенческа мярка и срок за изпълнението й, който съответно да бъде обективно съобразен с естеството на предписаното поведение.Алтернативно е отправено искане К. да изясни писмено действителното съдържание на Решението в частта му относно конкретното поведение, което [фирма] следва да предприеме за да преустанови нарушението.

Напрактика подадената молба прдставлява искане за тълкуване, обосновано с разпоредбата на чл.62, ал.3 от АПК, която е приложима към процесния случай, тъй като касае производството пред административния орган и тълкуване на издаден административен акт от този орган и е подадена в срока на обжалване на решението.Съгласно чл.62, ал.3 АПК органът издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. По делото липсва спор, че Комисията не се е произнесла по молба на [фирма] от 04.06.2015г. в посочения срок, поради което е възникнал и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване. Предвид това и обстоятелството, че жалбата е подадена от [фирма] до съда, в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, определен във връзка с правилото на чл. 57, ал. 6 от същия кодекс, съдът приема, че тя е депозирана в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ, от лице с установен правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата се явява и основателна.

От приложената административна преписка се установява, че в мотивите към решението са налице противоречия, които поставят неясноти пред [фирма] по отношение на конкретно поведение, което следва да предприеме, за да изпълни решението на регулатора. Отделно от това липсва конкретизация на поведението, което дружеството следва да предприеме, за да преустанови нарушението, както и конкретни мерки за преустановяването на описаното в акта нарушение. Само по себе си изложеното налага несъмнен извод за незаконосъобразността на атакувания в настоящото производство мълчалив отказ. Поради това последният следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаване на спора по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по молбата на [фирма] с конкретни указания относно поведението което се дружеството следва да предприеме за да преустанови констатираното нарушение, както и конкретна поведенческа мярка и срок за изпълнението и, съобразен с естеството на предписаното поведение.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ: ОТМЕНЯ

мълчаливия отказ на Комисия за защита на конкуренцията да се произнесе по молба с вх. № към К.-501/13г. от 04.06.2015година [фирма] с искане да постанови допълване/ тълкуване/ на Решение№451 от 27.05.2015година в частта, в която е постановено прекратяване на нарушението на [фирма] и ВРЪЩА

преписката на административния орган за произнасяне по посочената жалба съобразно дадените в мотивите на решението указания.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните. Особено мнение: