ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 [населено място], 26.01.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Г.

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т. д. № 2172 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. А. срещу решение № 54/24.02.2025 г. по в. т.д. № 581/2024 г. на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 60/09.10.2024 г. на Окръжен съд -гр.Търговище по т. д. № 101/2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. А. срещу ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД иск по чл.432 КЗ за разликата от 23 400 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2023 г. Сочи се от касатора, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Поддържа се, че по делото не са събрани категорични доказателства за факта, че вредите от процесното ПТП не биха настъпили, или биха настъпили в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.

Наведен е от касатора довод, че изводът за наличие на „съпричиняване“ по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД не може да почива на предположения, а обезщетението за вреди следва да се намали само при доказване, че конкретните действия или бездействия на пострадалия са способствали за настъпване на вредоносния резултат. Не е достатъчно да се установи, че пострадалият е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан, а е необходимо да се докаже, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако той бе ползвал предпазен колан. Излагат се съображения досежно доказателствената стойност на заключенията на САТЕ и на СМЕ, от които не установяват по несъмнен начин факти, сочещи на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД. Иска се от касатора да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявеният от него иск по чл.432 КЗ за разликата от 23 400 лв. до размера от 26 000 лв.

Ответникът ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е подал отговор, с който оспорва касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт; отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че решението на окръжния съд е влязло в сила в частта, с която ЗАД „ОЗК -Застраховане“ АД е осъденo да заплати на Д. Н. А. на основание чл.432 КЗ сумата от 13 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2023 г., причинено от Е. А. – водач на МПС „Фолксваген“ с рег. [рег. номер на МПС] , за който е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД. Прието е, че спорът е пренесен пред въззивната съдебна инстанция досежно размера на присъденото обезщетение и по въпроса за наличието на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че в резултат на процесното ПТП ищецът, който седял на задната седалка в микробус, е получил разкъсно-контузна рана на главата с анамнеза за загуба на съзнание/мозъчно сътресение, хематом на ляво бедро, счупване на 7-мо дясно ребро, както и затруднено дишане. Мозъчното сътресение е било леко, защото не е довело до изпадане на ищеца изцяло в безсъзнание, но за възстановяването му са били необходими между 3 и 6 месеца, през който период нормално се появява световъртеж, главоболие, гадене, нарушение на съня и емоционална лабилност. Неопасна за живота е била и контузията на главата на ищеца, която е била хирургично обработена в болничното заведение, а тази увреда е отшумяла за около 3 седмици. Счупването на реброто е причинило затруднение в дишането и движението на снагата за период от около 3 седмици. За претърпените от ищеца болки и страдания въззивният съд е намерил, че на основание чл.52 ЗЗД справедливото обезщетение по размер възлиза на 26 000 лв.

Въз основа на заключението на САТЕ е прието от въззивния съд, че микробусът, в който е пътувал ищецът на задната седалка, е бил оборудван с двуточкови предпазни колани в пътническата зона, които са ефективни при челни удари и при преобръщане на МПС, защото задържат торса на пътника към седалката. Тези колани преминават само през поясната област на тялото, поради което позволяват по-голяма свобода на движение на тялото на пътника и са по-малко ефективни от триточковите колани. От изявленията на ищеца в досъдебното производство и от показанията на разпитаните свидетели въззивният съд е намерил за установено, че ищецът при настъпване на процесното събитие не е ползвал предпазен колан, а въз основа на заключението на СМЕ е приел, че това фактическо обстоятелство кореспондира с получените от ищеца травматични наранявания – засегнати са били основно главата и гърдите/реброто на ищеца, тъй като движението на тялото му след удара е било свободно от кръста нагоре.

Въз основа на заключението на САТЕ е прието, че процесният удар между двете МПС-та е бил кос и заден, приплъзващ, при който микробусът се е завъртял по посока, обратна на часовниковата стрелка, а след сблъсъка тялото на ищеца е имало контакт с детайли на купето не само в лявата му част, защото то е полетяло наляво, след което се е върнало надясно и е бил възможен контакт и с предните седалки. Независимо дали след удара ищецът е изпаднал от микробуса /което не се е твърдяло от никоя от страните/, или е останал в него, въззивният съд е достигнал до извода, че ако ищецът бе ползвал предпазен колан, тялото му не би се движело свободно в купето на микробуса, не би контактувало с детайлите от него и нараняванията щяха да бъдат по-леки – напр. разкъсно-контузната рана на главата не може да се получи от удар в предната или задна седалка. Поради установения от доказателствата по делото принос по чл.51 ал.2 ЗЗД въззивният съд е приел, че обезщетението следва да се намали с 10 %.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК -

1. Може ли изводът на съда за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат да почива на предположения или е нужно същият да бъде категорично доказан?

2. Достатъчно ли е, за да се приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, да се докаже единствено обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек автомобил и не е ползвал предпазен колан, или намаляването на обезщетението за вреди на основание чл.51 ал.2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан ?

Наличието на допълнителния селективен критерий се обосновава от касатора с твърдението, че решаващите изводи на въззивния съд са в противоречие с решения на ВКС – № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. и № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г.

Настоящият състав на ВКС намира, че поставените от касатора правни въпроси по чл.280 ал.1, т.1 ГПК са обуславящи крайните правни изводи на въззивния съд по правния спор, но по отношение на тях не е осъществено допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Решаващият въззивен съд се е съобразил напълно с цитираната от касатора практика на ВКС относно приложението на чл. 51, ал. 2 ГПК, в която е застъпено принципното становище, че намаляването на дължимото обезщетение поради принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено освен от релевирането на възражение за принос на пострадалия, но и от установяването на този принос по категоричен начин - при условията на пълно и главно доказване от възразилата страна. Изводът за наличие на „съпричиняване“ по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за настъпването на вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.

Въззивният съд не се е отклонил от цитираните от касатора решения на ВКС, както и от формираната обилна съдебна практика /решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./, защото след извършена преценка в съвкупност на събраните по делото доказателства е формирал доказателствения извод, че конкретното поведение на пострадалия - не е ползван двуточков предпазен колан, обективно е допринесло за настъпването на по-сериозни травматични увреждания за ищеца.

Фактическата констатация, че ищецът не е ползвал двуточков предпазен колан, е направена от въззивния съд след преценка на заключението на СМЕ, изявленията на ищеца в досъдебното производство и показанията на разпитаните свидетели. Въз основа на приетите за установени от доказателствата факти е формиран и доказателственият извод, че неползването на предпазен колан представлява поведение, което е довело до настъпване на по-значителни травматични увреждания. Прието е за доказано, че ако ищецът бе ползвал предпазен колан, тялото му не би се движело свободно в купето на микробуса, не би контактувало с детайлите от него и претърпените травматичните наранявания щяха да бъдат по-леки. В този смисъл касационният съд намира, че решаващият извод на въззивния съд за наличие на принос по чл.51 ал.2 ЗЗД не почива на предположения, а на факти, които са приети за установени след преценка на събраните по делото доказателства.

Не е налице противоречие с посочените от касатора решения на ВКС, защото въззивният съд въз основа на доказаните по делото факти е формирал свои правни изводи в какво конкретно се изразява противоправното поведение на пострадалия - липса на поставен предпазен колан. Установено е и по какъв точно начин това поведение се е отразило на причинените травми при конкретния механизъм на ПТП – прието, че ако бе ползван предпазен колан, тялото на ищеца не би се движело свободно в купето на микробуса и не би контактувало с детайлите от него, а нараняванията щяха да са по-леки.

Изложените от касатора доводи по всеки един от въпросите – че не е доказан по несъмен и категоричен начин приносът на пострадалия, представляват по същество оплаквания за необоснованост на обжалваното решение, които не подлежат на обсъждане в настоящия етап на касационното производство. Преценката на събраните по делото доказателства от въззивния съд и обосноваността на изградените въз основа на тях доказателствени изводи досежно наличието на релевантните за спорното право факти имат значение за правилността на въззивното решение, а според указанията в т. 1 от ТР № по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС такава проверка не е предмет на производството по чл. 288 ГПК.

С оглед на изложеното касационният съд намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение, а поради този изход на делото в полза на ответника в настоящото производство следва да се присъдят съдебни разноски – за платеното адвокатско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съдОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 54/24.02.2025 г. по в. т.д. № 581/2024 г. на Апелативен съд – [населено място] в частта, с която е потвърдено решение № 60/09.10.2024 г. на Окръжен съд -гр.Търговище по т. д. № 101/2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. Н. А. срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД иск по чл.432 КЗ за разликата от 23 400 лв. до 26 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 26.04.2023 г.

ОСЪЖДА Д. Н. А. ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], да заплати на ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.5, съдебни разноски от 600 лв. – за адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.