О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 329

София, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: В. М.

Емилия Донкова

като разгледа докладваното от съдия Е. Д. гр. д. № 1433 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

С въззивно решение № 350/26.11.2024 г. по гр. д. № 25/2024 г. на Окръжен съд – С. З. е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено ново по същество, с което е отхвърлен предявения от Х. С. П. и П. Я. П., иск по чл. 108 ЗС за установяване по отношение на С. П. Ш. и М. П. Ш.-Х., правото на собственост на ищците върху реална част, с площ от 45 кв. м., заключени между т. 5 на север, т. 1 на юг и на изток регулационната граница с УПИ *-*, кв. 12 по плана на [населено място] и отразена в ПУП-изменение на план за регулация, одобрен със заповед № 1289 от 10.08.2018 г. на кмета на [община] – схема на с. 11 от гр. д. № 1403/2022 г., и за предаване на владението върху тях.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена в срока по чл. 283 ГПК от адв. Т. Д. като пълномощник на ищците. Поддържат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите са поставили следните материалноправни въпроси, формулирани от настоящата инстанция съобразно правомощията й по т. 1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. „Има ли значение по кой план на съответното населено място, не е приложена регулацията, за да бъде приложен пар. 8 ЗУТ във вр. с пар. 6 ЗУТ от ПР на ЗУТ - последния действащ или всички предходни такива“; 2. „Има ли значение придаването по регулация, производството по което не е завършило, по кой нормативен акт и съответно по кой регулационен план е извършено или е достатъчно да няма плащане на обезщетението и предвидената за придаване площ да не е реално завзета“. Твърдяното противоречие е с тълкувателно решение № 3/15.07.1993 г. по гр. д. № 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС и решение № 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на ВКС, второ г. о. По тези въпроси се поддържа, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като разрешаването им е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Ответниците по жалба С. П. Ш. и М. П. Ш.-Х., чрез процесуалния си представител, изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.

При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:

Ищците /съпрузи/ са изложили твърдения, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 102/3.12.2021 г., са придобили правото на собственост върху УПИ *-* в кв. 12 по регулационния план на [населено място] от 1989 г., с урегулирана площ 525 кв. м., при граници съгласно скица: улица, УПИ *-*, УПИ XVI-* и УПИ *-*. Със заповед № 1289 от 10.08.2018 г. на кмета на [община] е одобрено изменение на план за регулация, с който се променят границите между УПИ *-* и УПИ *-*. Според заповедта в срока по § 6, ал. 2 и ал. 5 от ПР на ЗУТ, дворищнорегулационният план от 1989 г., предмет на изменението, не е приложен, като поради прекратяване на отчуждителното му действие, е налице основание за изменението му, като вътрешните регулационни линии се поставят по съществуващите имотни граници.

Ответниците са оспорили исковете. Поддържали са, че върху придадената част са упражнявали фактическа власт повече от 40 години /такава е била осъществявана и от наследодателите им П. Ш. -баща и техния дядо/. Оградата между двата имота е била поставена през 1983 г.

Видно от протокол за оценка от 1970 г. на придаваеми се по регулация имоти съгласно ЗПИНМ от имот пл. № * към имот пл. № * се придават 80 кв. м., на стойност 80 лв., а според протокол от 13.07.1981 г. „от стопанин на имот П. М. се взема от пл. № * и се придава на стопанин на имот-наследници на Т. Ш. към парцел *-*, място от 65 кв. м., на стойност 195 лв.; от наследници на Т. Ш. – имот пл. № * към парцел *-* кв. м.“ Според разписка от 8.05.1983 г. са заплатени 40 лв. от П. Ш., като в нея е посочено, че „останалата дължима сума е за сметка на оградата, която ще бъде построена от него“. Документът е подписан от Б. М..

Във въззивното производство е изслушана допълнителна техническа експертиза, която установява, че първият регулационен план е одобрен през 1927 г. /приложение № 1-имотът на ищците съответства на имот пл. № *, като за него е отреден парцел *; имотът на ответниците е част от имот пл. № *, парцел * и част от имот пл. № */. По плана от 1957 г. /приложение № 2/ за имот № * /записан в разписния лист на П. М./ е отреден парцел *; за имот пл. № * /записан на Т. Ш./ е отреден парцел X. Имотната граница е по т. 1-2 /“жив плет“/, а границата между парцелите –по т. 3-4. Същите са обозначени на комбинирана скица № 1 и 2-със зелен цвят регулационните граници, а с лилав цвят имотните граници, като видно от скицата и обясненията на експерта придаваемото място е по този план. По плана от 1989 г. имотите са с пл. № * и *, като за тях са отредени парцели * и * /приложение № 3-1-към УПИ * е предвидено придаваемо място-площта между т. 5,6,9 и 8; имотната граница е по т. 5, 6 и 7 /със знак полумасивна ограда/, а регулационната граница: по т. 5- т. 8. Предвид възражение за извършено плащане при приемане плана от 1989 г. на оригиналната скица отбелязването на регулационната граница е с червен цвят. С изменението на плана през 2018 г. регулационната граница е поставена в съответствие с имотната между т. 5, 6 и 7. На двете комбинирани скици е показано взаимното разположение на границите по плановете от 1957 и 1989 г. Материализираната на място ограда с бетонови колове и телена мрежа е между т. 2, 1, 4 и 7 /в кафяво/, като част от нея е поставена върху останки от стар каменен зид /тази между т. 4 и 7/ и същата е по регулационната граница.

В първоинстанционното производство ответниците не са ангажирали гласни доказателства. Свидетелите на ищците установяват, че от западната страна на имота има много стара ограда.

Разпитаните свидетели във въззивното производство установяват следното: свидетелят Ш., който е поддържал имота на ответниците и има дългогодишни впечатления, е посочил, че преди 26 години е била направена ограда от каменна суха зидария, а върху нея били поставени дървени колове с мрежа. Тази ограда сега е съборена до половината по дължина /преди 4 години новият собственик на съседния имот е съборил мрежата/. Според свидетеля Ш. оградата е правена от бащата на С.-П. Ш..

Във въззивното решение е прието, че твърденията на ищците са, че са закупили УПИ *-* след изменението на плана от 1989 г., а праводателят им е придобил процесната площ по силата на закона /параграф 6 от ПР на ЗУТ/, след отпадане отчуждителното действие на плана от 1989 г., който не е бил приложен. Планът от 1989 г., след изменението му, не предвижда придаваема по регулация част. Неприложима е цитираната норма. Обоснован е извод, че ищците не твърдят, че плана от 1957 г. не е бил приложен. Не е обсъдено възражението на ответниците за завладяване на процесната придаваема част.

Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по поставените въпроси на поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Въпросите са обосновани с постановките на тълкувателно решение № 3/1993 г. на ОСГК на ВС, в което са разгледани различните хипотези на прилагане на влязъл в сила дворищнорегулационен план - чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред или когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части в хипотезата на чл. 33, ал. 1 вр. чл. 32, ал. 1, т. т. 2, 4 и 5 ЗТСУ /отм./. С него е прието, че дворищнорегулационният план следва да се счита за приложен тогава, когато настъпи трансформация на регулационните линии в имотни граници в хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./. Разяснено е, че при действието на ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на частите от имоти, придадени към съседни парцели. Собствеността върху придаваемите части преминава по силата на самата регулация, но докато планът не бъде приложен, той може да бъде изменен по реда на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ /отм./, при което новият план се създава по въз основа на положението на имотите преди регулацията - т. е. отчуждителното действие на регулацията отпада. Когато обаче старият план е бил приложен, новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни. Разгледани са различните хипотези на прилагане на плана – чрез заемане на придаваемите части по законоустановения ред, но също и когато са изминали десет години от заемане на придаваемите части, без този ред да е спазен. Последната хипотеза намира опора в разпоредбата на чл. 33, ал. 1, изр. 2 ЗТСУ /отм./. Същата има за цел да съобрази фактическото завземане на придаваемите по регулация части и владението им за период повече от десет години от собственика на парцела, към който те се придават. С тълкувателния акт е прието и това, че ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранния, докато се установи приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищнорегулационен план на населеното място.

Тезата на касаторите е, че придаването е било предвидено по отменен план /този от 1957 г./, който не е бил изследван от въззивния съд при разрешаването на спора. Действително, в обжалваното решение не са изложени съображения, свързани с придобиване на придаваемата площ по регулация, приложена чрез осъществено десетгодишно владение, но направеният краен извод, че не са налице предпоставките на § 6, ал. 2 и §8, ал.1 и 2 от ПР на ЗУТ, е законосъобразен.

Цитираният тълкувателен акт има отношение не само към дворищнорегулационните планове, изработени при действието на ЗТСУ /отм./, но и към тези, които са приети при действащите преди това закони – ЗПИНМ, ЗБНМ от 1949 г., Закон за благоустройство на населените места в Княжество /Царство/ България. Приема се, че в тези случаи планът има непосредствено отчуждително действие по отношение на придаваемите части. За да бъде то стабилизирано е необходимо следното: когато дворищно-регулационният план е създаден при грешна кадастрална основа, когато в него има явна фактическа грешка или е утвърден при съществено закононарушение /чл. 33, ал. 1 ЗТСУ-отм./, прилагането му е налице, когато придаваемите части се заемат по установения в закона ред и владението върху тях от новия собственик продължи повече от 10 години. Именно такава е и настоящата хипотеза, в която процесната придаваема се по регулация част е била завзета от наследодателя на ответниците, който е упражнявал владение върху същата повече от десет години. В останалите случаи /уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ-отм./ планът се счита за приложен при изпълнение на законните условия за заемане на придаваемите части от новия собственик – когато бъде изпълнена процедурата по обезщетяване на собственика на отчуждената част; при доброволното й предаване или при снабдяване с изпълнителен титул при погасено вземане за обезщетение.

Не се разкрива противоречие с решение № 304/12.07.2010 г. по гр. д. № 263/2010 г. на ВКС, второ г. о., в което също е възприето, че дворищно-регулационния план се счита приложен в момента, в който регулационните граници се трансформират в имотни, като понятието приложен план е относимо не към заемането на придадения имот, а към съвпадането на регулационните линии с имотните граници след завземането на придадените части и владението им, продължило повече от десет години, след което не е допустимо изменянето на плана на това основание. В него са разгледани и именно случаите, уредени в чл. 33, ал. 2 ЗТСУ-/отм./, които не са относими за настоящата хипотеза.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по така поставените въпроси и по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по същите е налице съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване.

Не съществува и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност, установима пряко от мотивите на обжалвания акт. Същата е обоснована с необсъждането на доказателствата във връзка с прилагането на плана от 1957 г., което по горните съображения не може да доведе до допускане на касационно обжалване.

С оглед изхода на делото касаторите дължат заплащане на ответниците на направените разноски в касационното производство в размер на 613,55 евро, представляваща равностойност на заплатената в брой сума от 1 200 лева /чл. чл. 12 и 13 ЗВЕРБ/ за адвокатско възнаграждение.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 350/26.11.2024 г., постановено по гр. д. № 25/2024 г. по описа на Окръжен съд – С. З.

Осъжда Х. С. П. и П. Я. П. от [населено място], [община] баня, да заплатят на С. П. Ш. и М. П. Ш.-Х. със съдебен адрес: [населено място], [улица], адв. Л. Н., сумата 613,55 евро – разноски в касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: