ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 330

гр. София, 26.01.2026 година

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

като изслуша докладваното от съдия Коледжикова гр. дело № 1609 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 2266 от 04.03.2025 г., подадена от Държавата, представлявана от Министъра на заемеделието и храните чрез процесуален представител юрк. А. В. против решение № 24/20.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 766/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение № 260007/08.09.2023 г., постановено по гр. д. № 586/2020 г. по описа на Районен съд – Своге, за признаване за установено на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че С. Г. В. е собственик на част от поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], общ. С., с обща площ 38 343 кв. м, като тази част е с площ 857 кв. м и е заключена между точките, обозначени с цифри 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 1 от комбинирана скица – Приложение № 4 към допълнителна съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л. М., както и на изградена в тази част сграда със застроена площ 59,44 кв. м, заключена между точките 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 11 от същата комбинирана скица.

В жалбата се поддържат доводи за наличие на всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че въззивният съд не е обсъдил всичките му доводи, касаещи правото на собственост на праводателя на ищцата, възможността за придобиване по давност на имот в горска територия, както...