О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 232

[населено място], 26.01.2026 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1428/25г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. А. Р. срещу решение №5115/10.09.2024 г. по гр. д.№7867/21 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение №20247463/09.11.2020г. по гр. д.№39888/19г. по описа на Софийски районен съд, с което е признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК съществуването на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД спрямо касатора, прехвърлени на дружеството с рамков договор от 27.07.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД, произтичащи от договор за потребителски кредит от 05.12.2016г. в размери 7122,22 лв. главница, 125,36 лв. договорна лихва за периода 20.03.2018г.-20.09.2018г. и 567,91 лв. обезщетение за забава за периода 21.03.2018г. –06.03.2019г. , за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч. гр. д.№13330/19г. на СРС.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, материална незаконосъобразност и необоснованост. Поддържа се искане за отмяна на решението на СГС и отхвърляне на предявените срещу касатора искове, евентуално – връщане на делото за ново произнасяне от въззивния съд.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът обосновава общото основание за достъп, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по обуславящ изхода на делото начин по въпросите: 1.В случаите, когато в договор за кредит в стойността на ГПР не са включени сумите, заплатени за „такса ангажимент“ и застрахователна премия следва ли договорът...