О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2579
София, 28.05.2024 г.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия М.Х. ч. гр. дело № 1776 по описа за 2024г. взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от В. И. Н., приподписана от адвокат М. К., срещу определение №2686/27.10.2023г. по ч. г.д.№2871/2023г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане №17759/15.08.2023г. по г. д.№9797/2022г. на Софийски градски съд за връщане на подадената от касатора въззивна жалба вх.№17355/31.07.2023г. срещу постановеното по делото решение №2765/29.05.2023г.
Твърди се, че определението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Отправено е искане за отменяна на въззивното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна.
Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
В същото е посочено, че обжалваното определение необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила (чл.2, чл.10, чл.37, чл.39, ал.4 от ГПК) и нарушение на Х. за основните права и свободи, Европейската социална харта, Х. на Европейския съюз за основните права на човека и др. Твърди се, че процесуалния представител на касатора не е изпълнил задължението си за защита на правата и интересите на представляваното лице, както в хода на производството, така и с неуведомяването за постановеното съдебно решение. Излага се, че при постановяване на въззивното определение съдът не е съобразил допуснатите нарушения от процесуалния представител, който е бил упълномощен за представителство пред първата инстанция.
За да се произнесе, съставът на върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд е потвърдил постановеното от първостепенния съд разпореждане за връщане на подадената от жалбоподателката въззивна жалба.
За да постанови този резултат съдът е приел следното: Посочил, че съгласно правилото на чл.39 от ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчват съобщенията (съдебен адресат или пълномощник), връчването се извършва на това лице. Приел, че в съответствие със същата, съобщението за постановеното решение било връчено по реда на чл.51, ал.1 от ГПК – лично на пълномощника на жалбоподателката, поради което срокът за обжалването му е започнал да тече от деня на връчването – 12.06.2023г. Същият е изтекъл на 26.06.2023г. (понеделник), а жалбата е подадена след това (28.07.2023г.), поради което е просрочена и първостепенният съд законосъобразно е приложил правилата за връщането . Посочил още, че при установяване на твърденията за ненадлежно представителство или уведомяване от процесуалния представител, жалбоподателката може да претендира вреди от неизпълнение на задълженията му произтичащи от упълномощаването. При тези съображения обжалваното разпореждане е потвърдено.
Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване:
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал.3 от ГПК допускането до разглеждане на касационната жалба е обвързано от наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: точно и ясно посочване на правния въпрос от касационния жалбоподател, който е включен в предмета на спора и е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Върховният касационен съд не е длъжен да извежда въпроса от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Проверката за законосъобразност на обжалвания акт се извършва след като той бъде допуснат до касационно обжалване. В конкретния случай, в приложеното към жалбата изложение липсва формулиран въпрос, отговарящ на посочените по-горе изисквания, което води до извод за липса на основание за допускане на касационно обжалване (т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС). В изложението липсва обосновка и на допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 до т.3 от ГПК. Възпроизвеждането на съдържащите се в посочената разпоредба хипотези не е достатъчно да обоснове извод за наличие на предпоставките за допускане на обжалването.
Не са налице и предвидените в чл. 280, ал. 2 от ГПК основания за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция, както и очевидна неправилност на оспорения съдебен акт по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, тъй като въззивното определение е мотивирано и обосновано. При постановяването му съдът не е приложил отменен закон или закон в противоречие с неговия смисъл или при нарушение на основни съдопроизводствени правила или изводи на съда, които са в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Такава не може да се изведе от мотивите на определението, нито да се направи извод за явно нарушение на закона или необоснованост.
Предвид горното съдът намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение №2686/27.10.2023г. по ч. г.д.№2871/2023г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: