Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на четвърти ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:П. Г. ЧЛЕНОВЕ:Л. П. . КИРОВ при секретар С. М. и с участието на прокурора Илиана Стойковаизслуша докладваното от съдиятаЮ. К. по адм. дело № 2852/2021 Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. С. от гр. С. З. срещу Решение № 23 от 27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 226/ 2020 г. по описа на Административния съд - С. З. (АССтЗ) с доводи за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК.
Счита съдебното решение за неправилно, несъставомерно и постановено след груби процесуални нарушения.
Иска отмяната на обжалваното решение и да му се присъди цялата поискана компенсация за нанесените вреди.
Ответната страна– О. С. З. в писмен отговор подаден от младши експерт Петров, изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на процесното решение. Моли да се отхвърли изцяло касационната жалба, като неправилна, недоказана и неоснователна. Претендира разноски.
Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становищата на страните, извърши проверка на обжалваното решение на наведените в касационната жалба основания и извърши вменената му от разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и правилност на съдебния акт с оглед съответствието му на материалния закон, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на М. С. срещу О. С. З. с която, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е предявен иск за сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – вследствие от незаконосъобразно издадена Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на О. С. З. отменена /оттеглена/ с последващо издадена заповед, ведно със законната лихва от датата на преустановяване на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Ищецът претендира, че за период от осем дни, до отмяната на заповедта с последващо постановената от Кмета на О. С. З. Заповед № 10-00-1141 от 07.04.2020г., е било ограничено правото му на свободно придвижване в рамките на гр. С. З. което е довело до уронване на човешкото му достойнство и е породило чувство на страх, незащитеност и малоценност.
Съдът с обжалвания съдебен акт е отхвърлил предявения иск, като неоснователен и недоказан.
За да мотивира този правен резултат е посочил, че в случая се касае за иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът е установил, че оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г., издадена от Кмета на О. С. З. която заповед по своята правна същност представлява общ административен акт по смисъла на чл.65 от АПК, е нищожна поради липса на законово регламентирана материална компетентност за упражнено административно правомощие.
Въз основа на така установената нищожност на оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на О. С. З. съдът е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на О. С. З. по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от административен орган на общината при изпълнение на административна дейност.
След като е установено наличието на първата материалноправна предпоставка за реализиране на отговорността на държавата, а именно – отменен, като незаконосъобразен акт на орган, постановен при изпълнение на административната му дейност, съдът е констатирал, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил наличието на втората и третата материалноправни предпоставки, а именно претърпяна вреда и пряка и непосредствена причинна връзка между тази вреда и отменения акт.
Съдът е посочил още, че в случая не се установява обективното проявление на твърдените неимуществени вреди, тъй като не установяват вреди подлежащи на репариране. За да бъде ангажирана отговорността на държавата не било достатъчно лицето да посочи принципно някаква сума, с която да определи настъпилите за него вреди, а да докаже по несъмнен начин, че за него в действителност са настъпили вреди, техния размер и че отмененият като незаконосъобразен акт е причина за настъпването на тези вреди.
С оглед на тези констатации съдът е направил извод, че поради липса на кумулативно изискуемите елементи от фактическия състав на приложимата норма за ангажиране отговорността на държавата - чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявеният иск е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са релевираните доводи в касационната жалба, че решението на АССтЗ е необосновано и постановено при нарушения на съдопроизводствените правила. Изложените от първоинстанционния съд мотиви, са обосновани и изведени при надлежно установена фактическа обстановка и след анализ на приложимия материален закон.
Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е установил релевантните за случая факти. Първоинстанционният съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, като е събрал относимите за правилното решаване на спора доказателства. Решението на адм. съд е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. Неговото съдържание отговаря на предмета на делото и спорните въпроси с изложени конкретни правни изводи– чл.172а АПК.
Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на съдебния акт, поради противоречие на изводите на съда по отношение състава на претендираната отговорност, по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Към установените по делото фактически положения, релевантни за спора, е извършена аналитична преценка относно приложението на закона. АС С. З. правилно е отхвърлил предявения иск, като неоснователен.
Предявеният иск в настоящия казус е с правно основание чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно издадена Заповед от 31.03.2020г. на Кмета на О. С. З. която е отменена с последваща заповед. Правилно съдът е приел, че не се установяват реално претърпени вреди от ищеца.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно - изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на акта, действията и/или бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. При липсата на който и да е елемент от фактическия състав, не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че в случая е налице първата законова предпоставка - незаконосъобразен акт, издаден от орган на ответника, но са останали недоказани да е причинена вреда и то в пряка причинна връзка с отменения акт.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство ищеца М. С. не е доказал по безспорен и категоричен начин, че са налице елементите на фактическия състав на чл.1 от ЗОДОВ и претендираните от него неимуществени вреди.
Основателността на предявения иск не може да се основава на предположения, а на доказани в съдебното производство факти и обстоятелства, твърдени в исковата молба. В случая обстоятелствата, на които ищеца е основал иска си за причинени неимуществени вреди са останали недоказани по делото.
Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразен акт, на административния орган, отменени по съответния ред. Поради характера на неимуществените вреди те могат да се търпят от физическо лице, чиято психика и здраве са засегнати неблагоприятно от административна дейност. В случая не е доказано засягане в гореописания аспект, което да обоснове основателност на претенцията за обезщетение.
Неоснователно касаторът твърди, че от издадения административен акт са нарушени неговите човешки и граждански права. Не се констатира твърдяното от ищеца допуснато съществено нарушение на правото на Европейския съюз при издаването на оттеглената Заповед № 10-00-1092/ 31.03.2020г. на Кмета на О. С. З.
Настоящият съдебен състав, противно на соченото от Стефанов, счита, че въведените със заповедта забрани по никакъв начин не обуславят нарушение на права по чл.45, пар.1 от Хартата на основните права на Европейския съюз и чл.2, пар.1, пар.3, и пар.4 от Протокол № 4 към Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи. С оглед предметното съдържание на съдържащото се в административния акт волеизявление, обективно не могат да доведат до твърдяното ограничаване на права, както правилно е установил първоинстанционният съд.
Правилно съдът е приел, че забраната за разходка на домашни любимци в радиус повече от 250 метра от настоящия и постоянен адрес, събирането на групи на малолетни и непълнолетни на три или повече лица на открити обществени места, не са „сериозно нарушаване на човешките и гражданските права на ищеца“ и уронване на човешкото му достойнство.
Правилно адм. съд е преценил, че сочените от ищеца състояния на душевен дискомфорт, са въображаема представа за заплаха и не надхвърлят обичайните състояния за човек, намиращ се в същата ситуация. Липсват доказателства за влошено здравословно състояние, което да е в причинна връзка с административното правоотношение.
Правилно и обосновано съдът е приел липсата на вредоносен резултат. В случая липсват вреди, представляващи негативни преживявания, които поради своя характер и интензитет да изискват да бъдат репарирани, по реда на ЗОДОВ.
Правилни са изводите на съда и за липса на причинна връзка между незаконосъобразния акт и претендираните вреди. Разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ изисква тази връзка да е пряка, типична, нормално настъпваща, необходима и непосредствена последица от незаконосъобразния акт.
Видно от установената по делото фактическа обстановка, в хода на съдебното производство, ищецът не е доказал по безспорен и категоричен начин претендираните от него неимуществени вреди, да са в пряка и непосредствена връзка с незаконосъобразните актове. Съответно не следва да се реализира обезщетителната функционалност по чл.4, ЗОДОВ, чл.82 ЗЗД, във вр. с 1 от ЗОДОВ.
Горопосоченото сочи, че относно съдебния акт не са налице касационните отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да се остави в сила.
При този изход на делото, ще следва касатора да бъде осъден да заплати на О. С. З. съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 27.01.2021 г., постановено по адм. дело № 226/ 2020 г. по описа на Административния съд - С. З.
ОСЪЖДА М. С. от гр. С. З. да заплати на О. С. З. сумата от 100 лв. (сто лева) юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Панайот Генков
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Любка Петрова
/п/ Юлиян Киров