О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2968

София, 13.06.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети юни, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 1828 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. С. З. срещу определение № 107/15.01.2024 г. по в. гр. дело № 2827/2023 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 10625/12.09.2023 г. по гр. д. № 504/2022 г. на Софийски градски съд, с което оставена без уважение подадената от жалбоподателя молба с вх. № 71660/01.08.2023г за освобождаване от държавна такса по подадената от него въззивна жалба срещу постановеното по делото решение, в размер на 40 лв., на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

Жалбоподателят З. поддържа, че обжалваният акт е неправилен, тъй като от представените по делото доказателства се установява затрудненото му материално състояние и невъзможността му да плати дължимата държавна такса. Моли атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да бъде уважено искането му по чл. 83, ал.2 ГПК.

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се позовава на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като формулира следния въпрос: „Допустимо ли е съдът да откаже освобождаване от внасяне на такси, мотивирайки отказа си с наличието на евентуални предположения за доходи, които са могли да бъдат реализирани в предходни периоди и без да се съберат доказателства, с които да се установят доходите при липса на представена декларация?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с определение № 573 от 12.03.2011 г. на ВКС.

Частната...