О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 3467
София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч. гр. д. № 1836 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
С определение № 1103/24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 8533/2023 г. на Софийски градски съд е оставена без уважение частната жалба на М. Д. Д. срещу определение № 20078807/13.02.2023 г. по гр. д. № 61529/2018 г. на Софийски районен съд в частта, с която е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса по три парични иска, всеки от тях по 1250 лв.
Въззивният съд е приел, че според подадената от М. Д. декларация за семейно и имотно състояние той е собственик на възбранен етаж от къща в груб строеж с двор от 892 кв. м., не притежава дивиденти, влогове, МПС и дружествени дялове. Декларирано е упражняване на дейност като ЕТ, но без доходи, като единствен доход е пенсия от 255,50 лв.; издържа се от заеми и пари от роднини. Декларира, че няма договор за управление като управител, изпълнителен директор или член на съвета на директорите с 15 изброени търговски дружества и като едноличен търговец с фирма ЕТ „Снемо М.-М. Д.“, както и с всички регистрирани в страната дружества, на които е управител. Съпругата му не получава доходи. Според експертно решение на ТЕЛК от 2017 г. със срок от 3 г. М. Д. е с 56 % намалена работоспособност.
Прието е, че съгласно представена по въззивното дело справка молителят е пропуснал да декларира доходи от трудова дейност като технически секретар и юрисконсулт на ЧСИ М. Г. /първият договор е сключен на 27.05.2015 г. и е прекратен на 04.01.2022 г., вторият е сключен на 18.07.2016 г. и е прекратен на 04.01.2022 г.; третият е сключен на 04.01.2022 г. и е прекратен на 25.05.2023 г./. Прието е също, че липсват данни за прекратяване на трудовия договор с „К.“ ЕООД, съгласно който М. Д. е назначен като юрисконсулт. Прието е също, че липсата на трудова заетост или друг източник на доходи не е надлежно подкрепено с удостоверение или данни от данъчните органи или от НОИ.
След извършена справка в Търговския регистър съдът е установил, че ищецът е пропуснал да декларира участието си като управител на „Бултрейдконсулт“ ЕООД; на „Академия на науките и изследванията на К. Д. Д. Х.“ ООД, „К. Д. Д. Х.“ ООД, „Хелттрансконсулт“ ЕООД; „Л. Енерджи груп“ ООД; „Хелтпродукт“ ЕООД, като по аргумент от чл.137, ал.1, т.5 ТЗ дейността на управителя на търговско дружество е възмездна. Освен това жалбоподателят е пропуснал да посочи, че е член на Съвета на директорите на „Д и М Д. Капитал“, АД, което акционерно дружество е с внесен капитал от 1 000 000 лв.
След извършена служебна справка на електронната страница на КЧСИ съдът е установил, че съпругата на молителя – М. Г., е била правоспособен частен съдебен изпълнител към датата на молбата за освобождаване от държавна такса и към датата на подаването на декларацията за семейно и имотно състояние на М. Д.. Прието е, че частните съдебни изпълнители реализират доходи от дейността си и поради това подадената декларация не удостоверява надлежно материалното състояние на молителя.
Във връзка с твърденията за влошено здравословно състояние на молителя съдът е приел, че липсват твърдения и доказателства за установени заболявания на М. Д., които да изискват постоянни разходи за лечение, а освен това не се установява той да е в състояние, което да му пречи да работи и да реализира доходи. Той е управител на търговски дружества, съдружник е в акционерно дружество, което не е обявено в ликвидация или несъстоятелност, регистриран е като ЕТ и е страна по трудови договори, семеен е и съпругата му е била правоспособен ЧСИ.
Прието е, че ищецът е пропуснал да посочи притежава ли и в какъв размер средства по разплащателни сметки. Придобиването на средства от дарения, включително и от роднини, също обосновава извод за наличие на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса.
Направен е извод, че молителят притежава достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса. Той е в трудоспособна възраст, титулува се с различни социални и научни степени, индиция за наличие на средства във връзка с тези титли и дейност / например от продажба на изданията „Стихове, картини, размисли, цитати и теории на лорд проф.М. Д.“; „Как се узаконява чрез съд кражба на частен имот в полза на Столична община“, „Рестарт на България: Без мафиотизма в съд, прокуратура и държава“/. За уважаването на молбата не е достатъчно заплащането на държавната такса да затруднява ищеца, а е необходимо да бъде установено по несъмнен начин, че отсъства всякаква възможност той да я заплати. Последното не се установява по несъмнен начин, а сочи на изводи в друга насока, поради което молбата за освобождаване от внасянето на държавна такса следва да се остави без уважение.
Частна касационна жалба срещу въззиното определение е подадена от М. Д. Д..
Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение е постановено от незаконен състав, тъй като съдия В. В., който е член на състава, си е давал самоотвод по десетки негови дела, а по други дела е отказал да стори това, като допускал груби нарушения на закона и на европейското право. Не отговаряло на истината приетото от съда, че жалбоподателят е управител на търговски дружества, съдружник в 5 дружества и едноличен собственик на капитала на едно дружество. От Търговския регистър било видно, че той няма договори за управление и не получава доходи като управител и изпълнителен директор; че нямал никакви дялове и акции, че не е едноличен собственик на капитала на търговско дружество. Цитирането на неверни данни показвало предубеденост на съдебния състав. Позовава се на приложената от него декларация за семейно и имотно състояние и на експертното решение на ТЕЛК, което установявало 85% загуба на трудоспособност.
В изложението към частната касационна жалба се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като бил нарушен чл.6 ЕКПЧ относно изискването за справедлив процес от безпристрастен съд, както и Конституцията на Р. Б.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава определение по чл.83, ал.2 ГПК.
На първо място – не съществува вероятност въззивното определение да е нищожно като постановено от незаконен състав.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 10.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 1/2011 г., ОСГТК, е прието, че нищожно е това съдебно решение, което е постановено от ненадлежен орган или в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма, абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение. Тези предпоставки в случая не са налице. Обжалваното определение на Софийския апелативен съд е постановено от надлежния съдебен орган, в предвидения в чл.20 ГПК тричленен състав, в който се разглеждат въззивните дела; то е в правораздавателната власт на съда, в писмена форма и подписано. Само от обстоятелството, че член от съдебния състав по някои дела на М. Д. си е правил самоотвод, а по други – не, както и че по мнение на жалбоподателя по разгледаните от този съдия негови дела той е допускал закононарушения, не следва извод, че обжалваното определение е постановено от незаконен състав. Основанията за отвод по чл.22 ГПК се преценяват по всяко конкретно дело. По настоящото дело съдиите, постановили обжалваното определение, не са намерили основание да постановят самоотвод по чл.22, ал.2 ГПК, нито пък жалбоподателят е искал такъв отвод на някакво законно основание. Неприложима в случая е практиката на СЕС, която разглежда и правилата за отвод и самоотвод като гаранции за независимост и безпристрастност на съда по смисъла на чл.47, ал.2 от Х. на основните права на ЕС, тъй като в случая няма данни за извършено от съда нарушение на чл.22 ГПК.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят не е формулирал правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК и липсва обосновка на изтъкнатото основание по чл.280, ал.1, т.2, предл.2 ГПК (в редакция съгласно § 74 ЗИДГПК, обн. ДВ бр. 86/2017 г). Съгласно задължителните за съдилищата постановки на Тълкувателно решение по тълк. д. № 1/2009 на ОСГТК на ВКС, въпросът в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК следва да е формулиран точно и ясно, трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение, а в представеното изложение не е формулиран никакъв въпрос. Касаторът следва да обоснове и посоченото основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Тези изисквания в случая не са изпълнени. Дори да се приеме, че се поставя въпрос за правото на справедлив процес от безпристрастен съд, то произнасянето на въззивния състав по въпроса за освобождаването от държавна такса на ищеца, при положение, че член от съдебния състав си е правил отводи по други дела на същата страна, а по други дела не си е правил такива отводи, не може да се възприеме като противоречащо на практиката по чл.47 ХОПЕС и чл.6, § 1 ЕКПЧ.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1103/24.01.2024 г. по ч. гр. д. № 8533/2023 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: