О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60300

гр. София, 28.07.2021 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА

Е. С.

изслуша докладваното от съдия Б. Й. ч. т. д. № 1349/2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. в качеството им на синдици на „Корпоративна търговска банка“ АД /“КТБ“ АД/ (н.) срещу определение № 440 от 15.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 210/2019 г. на Софийски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено определение № 1 от 08.02.2019 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд - Пирдоп по преписка вх. №131/08.02.2019 г. на Служба по вписванията - [населено място], с което е отказано вписване в имотния регистър на особен залог върху търговското предприятие на „Е. П. АД в полза на[Фирма 2] (н.), в което предприятие е включено право на собственост върху недвижим имот, намиращ се в района на действие на Служба по вписванията - [населено място].

В частната касационна жалба се прави искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно и за връщане на преписката на Служба по вписванията - [населено място] със задължителни указания за вписване на особения залог. Оспорва се законосъобразността на извода на въззивния съд, че в конкретния случай се касае за първоначално вписване. Излагат се аргументи, че характерът и естеството на правните последици на разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ определят вписванията, които следва да се извършат при нейното приложение, като вид вписване, целящо привеждане на фактическото положение в съответствие с установеното от закона. Поддържа се становище, че за извършване на вписването не е необходима декларацията по чл. 264 ДОПК, тъй като такава декларация се изисква единствено в случаите на първоначално вписване или подновяване, но не и когато учреденото обезпечение е валидно в резултат на прогласена нищожност на заличаването му по силата на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН. Навежда се оплакване за незаконосъобразност на извода на въззивния съд, че не са спазени изискванията за индивидуализация на акта, като се поддържа, че чл.77, ал.1 ЗКИР не обвързва редовността на молбата за вписване с изискване за индивидуализация на акта чрез представяне на удостоверение за актуалното състояние на дружеството, учредило обезпечение. В жалбата се поддържа, че със заявлението за вписване са представени копие от договора за учредяване на особен залог и Приложение №1 към него, от които е видно за кой имот се иска вписването, както и че установяването на факти и обстоятелства, които са публично известни, могат и следва да бъдат установени служебно посредством справка в ТРРЮЛНЦ.

В изложение по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, заявено по отношение на следните въпроси :

„1. „Какъв е видът на вписването на обстоятелствата с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., както и с оглед на вида на вписването – какъв следва да бъде предметния обхват на проверката, извършвана от съдията по вписванията по чл.32а, ал.1 ПВ, когато пред същия е образувано охранително производство по искане на несъстоятелна банка с правно основание § 5 от ПЗР на ЗИДЗБН, обн. ДВ, бр.22 от 13.03.2018 г., във вр. с чл.22а от ПВ; В този случай приложим ли е чл.264 от ДОПК, който установява изискуемост на документи, относими към първоначално вписване на обстоятелства в имотен регистър по чл.22а ПВ;

2. “Задължен ли е молителят, в случаите, в които се иска вписване или отбелязване на обстоятелства по реда на чл.22а от Правилника за вписванията, да индивидуализира удостоверението за актуално състояние, издадено от ТРРЮЛНЦ, като посочи изходящия номер на този акт в молбата, по която се образува охранителното производство или е достатъчно от приложения и описания в приложенията към тази молба акт, да е видно, че същият отразява съдържанието по партидата на залогодателя в ТРРЮЛНЦ, което обстоятелство решаващият орган може служебно за установи;

3. „Считат ли се за служебно известни на съдията по вписванията обстоятелства и актове, които са вписани в ТРРЮЛНЦ или за всяко едно твърдение, на което молителят основава искането си за извършване на вписване/отбелязване на обстоятелства в Имотен регистър, следва да представи доказателства, независимо от това, че от публичния регистър може за се установи верността на тези твърдения”.

С определение № 443 от 04.11.2020 г. производството по частната касационна жалба е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК до приключване на конституционно дело № 9/2020 г. по описа на Конституционния съд на Р. Б. Посоченото конституционно дело е приключило с постановяване на Решение № 8/27.05.2021 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./ и тъй като е отстранена пречката за развитие на образуваното по частната касационна жалба производство, същото следва да бъде възобновено съгласно чл.230, ал.1 ГПК.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Производството пред Служба по вписванията - [населено място] е инициирано с подадена от синдиците на „КТБ“ АД /н./ молба, с която е поискано вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог върху търговското предприятие на „Е. П. АД, включващо в активите си недвижим имот - бензиностанция № 7212 в [населено място]. В молбата е посочено, че особеният залог е учреден в полза на „КТБ“ АД като обезпечение на сключен с „Е. П. АД /и други солидарни длъжници/ договор за банков кредит и е заличен с писмено съгласие рег. № 1691/19.03.2015 г. Искането за вписване/отбелязване на особения залог е обосновано с разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./, по силата на която извършеното заличаване е нищожно, а учреденото обезпечение се смята за действително и запазва своя ред, като е уточнено, че след влизане в сила на посочената разпоредба залогът е „възстановен“ и по молба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ е вписан по партидата на „Е. П. АД в ТРРЮЛНЦ. Изложени са и аргументи, че доколкото вече вписаният в ТРРЮЛНЦ особен залог има за предмет търговското предприятие на длъжника „Е. П. АД, част от активите на който е описаният в молбата недвижим имот, са налице предпоставките на чл.21, ал.3 ЗОЗ и чл.22а ПВ. за неговото вторично вписване/отбелязване в Имотния регистър към Агенция по вписванията.

С определение № 1 от 08.02.2019 г. съдията по вписвания към РС - Пирдоп е отказал да извърши поисканото с молбата вписване, а по повод частна жалба на синдиците на „КТБ“ АД /н./ Софийски окръжен съд е постановил обжалваното с частната касационна жалба определение, с което е потвърдил определението за отказ.

За да се произнесе по частната жалба, Софийски окръжен съд е изходил от разпоредбите на чл.21, ал.2 ЗОЗ и чл.21, ал.3 ЗОЗ, според които обстоятелствата относно залог на търговско предприятие подлежат на вписване в ТРРЮЛНЦ, а с оглед противопоставимост на трети лица, придобили права върху отделни недвижими имоти от заложеното предприятие, договорът за залог следва да бъде вписан и в нотариалните книги. Съдът е съобразил предпоставките за вписване в нотариалните книги, уредени в чл.22а, ал.6, чл.6, чл.8 и чл.9 ПВп. и чл.264 ДОПК, и разясненията в Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т.6, относно пределите на допустимата от съдията по вписвания проверка по чл.32а, ал.1 ПВ, която не се разпростира върху материалноправните предпоставки за вписване на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закона. Като релевантно за произнасянето по жалбата съдът е счел обстоятелството, че Правилникът за вписванията не урежда институт „вторично вписване“, а само първоначално вписване, което се извършва при спазване на законовите изисквания за това по реда на чл.22а, ал.1 вр. чл.6, чл.8 и чл.9 ПВ и чл.264 ДОПК, и подновяване, подчинено на правилата по чл.22а, ал.4 вр. чл.18 ПВ.

След преценка на фактите по делото и на приложимата правна уредба Софийски окръжен съд е направил извод, че конкретният случай не попада в хипотезата на подновяване на вписване и за него важат правилата за първоначално вписване, но не са налице законовите предпоставки за осъществяването му, по-конкретно : Молителят не е представил изходяща от залогодателя писмена декларация по чл.264 ДОПК за липса на непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, необходимостта от която не е отречена с разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./; Молбата за вписване не съдържа ясна индивидуализация на акта, чието вписване се иска, тъй като са представени две удостоверения за вписани обстоятелства относно „Е. П. АД в ТРРЮЛНЦ, които носят една и съща дата, но имат различни изходящи номера, и не е посочена причина за едновременното им представяне; Приложените към молбата удостоверения отразяват непарична вноска в капитала на „Е. П. АД /в. т. ч. и недвижимият имот в [населено място]/, но не сочат изрично дали тя се включва в заложеното имущество или не, поради което е необходимо представяне и на вписания в ТРРЮЛНЦ договор за особен залог, ведно с приложение № 1 към него, без което е невъзможно да се индивидуализират имотите, обект на особения залог. Предвид констатираните пропуски, Софийски окръжен съд е преценил като законосъобразен отказа на съдията по вписванията да впише/отбележи особения залог в Имотния регистър към АВ.

В определението си Софийски окръжен съд е изразил несъгласие с мотива на съдията по вписванията, че възможността за вписване е преклудирана поради изтичане на предвидения в § 5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН срок за извършване на вписвания по подновяване на обезпечения. Изложил е съображения, че разпоредбата на § 5, ал.3 ПЗР на ЗИДЗБН касае спиране на сроковете на действие на незаличени обезпечения в поза на „КТБ“ АД /н./ и възможността за подновяването им в шестмесечен срок от влизане на закона в сила, каквото не е поисканото с молбата на синдиците вписване на заличено по-рано обезпечение.

Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски окръжен съд определение.

С молбата на синдиците на „КТБ“ АД /н./, по повод на която е постановен обжалваният пред Софийски окръжен съд отказ, е направено искане за вписване в Имотния регистър към АВ на вече вписан в ТРРЮЛНЦ особен залог на търговско предприятие, който преди това е бил заличен по предвидения за това ред. Искането е основано на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН, с която законодателят е обявил за нищожни извършените от квесторите или синдиците на „КТБ“ АД /н./ в периода на поставяне на банката под специален надзор до датата на откриване на процедурата за осребряване на имуществото на банката заличавания на учредените в полза на банката обезпечения, като последните се смятат за действителни и запазват своя ред.

С Решение № 8 от 27.05.2021 г. по к. д. № 9/2020 г. /обн. ДВ бр.48/08.06.2021 г./ на Конституционния съд на Р. Б. са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 5, ал.1 - ал.4 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2018 г./. В мотивите към решението Конституционният съд е квалифицирал разпоредбите на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН като „типични норми с еднократно действие“ по смисъла на Решение № 3/28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., а според това решение обявените за противоконституционни закони във формален смисъл /с еднократно действие/ са невалидни от приемането им. Като последица от обявената противоконституционност и произтичащата от нея неприложимост на разпоредбата на § 5, ал.1 ПЗР на ЗИДЗБН /обн. ДВ бр.22/13.03.2019 г./ от момента на приемането й, заличаването на особения залог в полза на „КТБ“ АД, извършено преди повторното му вписване в ТРРЮЛНЦ след влизане в сила на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН, не е нищожно и е произвело присъщото на заличаването правно действие, а самото обезпечение не следва да се счита за действително, запазващо реда си и предпоставящо ново вписване в ТРРЮЛНЦ, последвано от вписване в имотния регистър.

Предвид произнасянето на Конституционния съд в решението по к. д. № 9/2020 г. и неговото значение за предмета на частната касационна жалба, касационното разглеждане на формулирания в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос относно приложението на обявените за противоконституционни разпоредби на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН /ДВ бр.22/13.03.2018 г./ и наличието на формалните предпоставки за извършване на поисканото вписване, основано на тези разпоредби, не би могло да доведе до друг резултат, различен от постановения с обжалваното определение - потвърждаване на отказа на съдията по вписвания за извършване на поисканото вписване въз основа на „несъществуваща“ правна норма. Поради това поставеният въпрос не може да послужат като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на обжалваното определение до касационен контрол. Не е осъществена и поддържаната от синдиците на „КТБ“ АД /н./ допълнителна предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като с оглед обявената противоконституционност на разпоредбите на § 5 ПЗР на ЗИДЗБН обсъждането на въпроса от Върховния касационен съд няма да допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото /в аспекта на разясненията в т.4 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС/ и ще е лишено от смисъл.

По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 210/2019 г. на Софийски окръжен съд.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

ВЪЗОБНОВЯВА производството по ч. т. д. № 1349/2019 г. на ВКС, Търговска колегия.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 440 от 15.04.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 210/2019 г. на Софийски окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :