О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 2958

Гр.София, 13.06.2024г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря., като разгледа докладваното от съдията Русева ч. г.д.N.1921 по описа за 2024г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №.212/26.03.24 по г. д.№.113/24 на АС Варна, 1с., е потвърдено определение №.437/5.02.24 по г. д.№.1657/21 на ОС Варна - за поправянето на ЯФГ в диспозитива на определение от 8.01.24 по г. д.№.1657/ 21, който да се чете „ОСЪЖДА КПКОНПИ да плати в полза на бюджета на съдебната власт 18 882,15лв. ДТ за прекратената част от производството поради отказ от иска на основание чл.157 ал.2 ЗОНПИ“, и определение №.660/21.02.24 по същото дело - с което е отказано изменение по реда на чл.248 ГПК на опр.№.66/8.01.24, поправено с определение №.437/5.02.24, за осъждане на КПКОНПИ да плати горепосочената сума, представляваща ДТ за прекратената част от иска на основание чл.157 ЗОНПИ.

Постъпила е частна касационна жалба от КПКОНПИ, в която се твърди, че определението е незаконосъобразно, и се иска неговата отмяна.

Ответните страни И. Х. И., Ю. Е. И., Х. И. Х. и И. Х. И. /чрез законния си представител Х. И. Х./ - всички чрез пълномощника си адв. Г. В. Г., оспорват жалбата.

Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК вр. с чл.274 ал.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение, Върховният касационен съд съобрази следното:

С обжалвания акт е прието, че съгласно разпоредбата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ при подаването на исковата молба Комисията не внася държавна такса, съгласно чл.157 ЗОНПИ след приключване разглеждането на делото съдът се произнася с решение, което подлежи на обжалване по общия ред /ал.1/, като с решението съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото /ал.2/; видно от цитираните разпоредби, приетият законодателен подход в производството по ЗОНПИ е държавната такса да не бъде дължима при образуване на делото /така и за последващите дела при инстанционен контрол/, както е в общата хипотеза на чл.73 ал.3 ГПК, а заплащането й да се дължи от страната, за която постановеното решение е неизгодно, съответно ищецът при отхвърляне на претенцията и ответникът при уважаването й, и да се присъжда с крайния акт на съда за съответната инстанция; доколкото в ЗОНПИ липсва изрична самостоятелна уредба относно дължимост/недължимост на държавна такса при прекратяване на производството, на осн. чл.159 ЗОНПИ следва да бъдат съответно приложени общите постановки на ГПК. В случая КОНПИ е сезирала ВОС с подадена на 30.06.21 искова молба с предявени против четирима ответници искове с правно основание чл.153 ЗОНПИ с обща стойност 1 521 538,36лв. и до подаване на молбата с правно основание чл.233 ГПК всички така предявени искове са били разглеждани от съда; с постановяване на определение №.66/08.01.24 /понастоящем влязло в сила/ производството по част от тях /с обща цена 472 053, 74лв./ е прекратено и това е крайният, приключващ акт на съда, постановен по тези искове-по които съответно няма да има разглеждане по същество на материално-правния спор; прекратяването е по искане на ищеца - който първо е сезирал, а после десезирал съда - поради което и той следва да понесе дължимата за тази част от разглежданите до десезирането искове държавна такса; този извод следва и от общите хипотези на ГПК, доколкото при тях внесената от ищеца държавна такса при образуване на делото не става недължима, съответно подлежаща на връщане, при извършен от него отказ от претенцията му /опр.№.4121/15.12.23 по г. д.№.4643/22, ВКС, III ГО, опр.№.50227/22.12.23 по г. д.№2152/21, III ГО/.

Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1.“При наличието на специална разпоредба – чл.157 ал.2 ЗОНПИ, относно етапа, акта на съда и принципа, по който се определя отговорността за държавни такси и разноски в производства по реда на чл.153 ЗОНПИ, следва ли да се прилагат общите правила на чл.81 ГПК?“; 2. „Разрешението на отговорността за държавна такса и разноски при отхвърляне на иска по смисъла на чл.157 ал.2 ЗОНПИ следва ли да намери приложение и при прекратяване на производството поради отказ от иска?“; 3. „Следва ли при частично прекратяване на производството в хипотеза на чл.233 ГПК съдът да се произнесе по въпроса за възлагане на държавна такса преди разрешаване на спора по същество?“.

Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не са налице.

Първият въпрос не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Изведеният от касатора въпрос не е бил предмет на изрично обсъждане от въззивната инстанция. Предвид изложеното той е неотносим и не може да обоснове допускане до касационно обжалване съобразно чл.280 ал.1 ГПК.

По останалите два въпроса вече е налице формирана практика на ВКС – цитирана в самото определение и друга /опр.№.2833/04.10.23 по ч. г.д.№.3948/23, ІІІ ГО, опр.№.2366/3.08.23 по г. д.№.4777/22, опр.№.13/ 12.01.21 по ч. г.д.№.3107/20, IV ГО, опр.№.1666/15.06.23 по г. д.№.170/23, IV ГО, реш.№.147/16.09.19 по г. д.№.1998/18, IV ГО, и др./, във връзка с ясни законови разпоредби, която настоящият състав споделя. Съгласно същата в сега действащия закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се съдържат изрични норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл.157, ал.2 от ЗПКОНПИ/, като комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. Така установената практика е съобразена, тя не се нуждае от промяна или осъвременяване - поради което и не е налице и сочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №.212/26.03.24 по г. д.№.113/24 на АС Варна, 1с.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: