О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60107

София, 28.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч. гр. д. № 1097/2021 г.

по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „Зеебургер-информатик” ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез процесуалния представител на дружеството адв. В. И.-И., срещу определение № 263941 от 26.02.2021 г. по ч. гр. д. № 14304/2020 г. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение жалба вх. № 306179 от 23.12.2020 г., подадена от „Зеебургер-информатик” ЕООД срещу определение от 06.11.2020 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд за отказ за заличаване на договорна ипотека по молба вх. № 38152 от 17.07.2020 г. В частната жалба са развити подробни оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя съдията по вписванията не е имал основание да вменява в задължение на молителя представянето на доказателства за вида и характера на извършената сделка за изменение на договорна ипотека, както и на вписания нотариален акт, тъй като съгласно чл. 22 ПВ, когато са изминали 10 години от датата на вписване на ипотеката, без то да е било подновено, заличаването става по молба на заинтересования, без други доказателства. На следващо място поддържа, че съдията по вписванията е следвало да извърши справка със съдържанието на нотариалния акт за изменение на договорна ипотека, вписан в службата по вписванията, при която би установил, че се касае за вписване на новация, но дори и това да не е така, във всички случаи се касае за самостоятелно вписване, съответно подлежащо и на отделно заличаване. Подробно...