Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от О. Д., гражданин на А., против решение № 1115 от 27.02.2015 г. постановено по адм. дело № 11492 по описа за 2014 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. В съдебно заседание пред касационната инстанция жалбоподателя не се явява, не се представлява и не представя доказателства в подкрепа на касационните основания.

Ответникът - заместник председател на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет на Р. Б, изразява становище за неоснователност.

Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи, че при издаване на оспореното решение са спазени материалноправните и процесуалноправни разпоредби на ЗУБ (ЗАКОН ЗЗД УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ). Сочи се, че съдът е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства и въз основа на тях е направил обосновани правни изводи, че не са налице материалните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ.

Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение № 1115 от 27.02.2015 г. постановено по адм. дело № 11492 по описа за 2014 г. на АССГ, първоинстанционният съд - Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на О. Д., гражданин на А., против решение № 7020 от 22.10.2014 г. на зам.- председателя на Държавната агенция за бежанците, при условията на чл. 52, във вр. с чл. 48, ал. 1 от ЗУБ, с...