Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] срещу решение № 1486/20.10.2015 г. по адм. д. № 568/2015 г. на Административен съд Бургас. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба-кметът на [община] не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед №45/06.02.2015 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а ЗУТ е наредено на [община] да премахне собствения си незаконен строеж-"постройка-санитарен възел" в имот с идентификатор 53045.503.95.1 по КККР на [населено място], като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за валидност, материална и процесуална законосъобразност на оспорения акт и за липсата на предпоставките за търпимост на строежа. Решението е съответно на материалния закон:

Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Констативният акт е връчен на жалбоподателя, поради което е имал възможност за подаване на възражения. Такива могат да бъдат направени и в съдебно-админстративния процес по обжалване на процесната заповед, но в хода на първоинстанционното производство автентичността или съдържанието на констативния акт не са оспорени.

В конкретния случай обстотелството, че строежът е изграден без строителни книжа е безспорно. И в първоначалната, и в касационната жалба се твърди наличие на предпоставките по пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ за търпимост на строежа, отречена с първоинстанционното решение. Строежът е извършен през 1961 г., когато не е имало градоустройствен план. Според чл. 52 ЗПИНМ отм. застрояването се извършва в съответствие с градоустройствените, регулационните и застроителните планове и действащите строителни правила и норми. Липсата на план към датата на извършване на строежа сочи на липсата на предпоставките на пар. 16, ал. 1 ПЗРЗУТ, като строежът не съответства и на разпоредбите на ЗУТ и на действащите правила и норми.

Предвид изложеното-липсата на строителни книжа и търпимост на изградено са налице фактическите и правни основания за издаване на заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Като е отхвърлил жалбата, съдът правилно е приложил материалния закон и решението като законосъобразно следва да се остави в сила.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1486/20.10.2015 г. по адм. д. № 568/2015 г. на Административен съд Бургас. Решението е окончателно.