Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез упълномощен юрисконсулт Стоянова, против решение № 5558 от 14.08.2015г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 35 състав, по адм. д. № 10198/2014г. С жалбата и с писмено становище се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на процесния административен акт и твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. М. В административен съд да отмени обжалваното решение, като претендира присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции - юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
Ответникът - Рилска света обител, представлявана от адв.. М, в съдебно заседание и с писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като за района, в който попадат процесните парцели за 2011г., няма налична актуална за кампанията ортофотокарта и към датата на подаване на заявлението за подпомагане не може да се установи безпротиворечиво състоянието на БЗС, включително и по одобрения по - късно допустим слой.
Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 5558 от 14.08.2015г. е отменено по жалба на Рилска света обител уведомително писмо изх. № 02-100-2600/1099 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на Д. Ф "Земеделие", за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2011 г., представляващо отказ за подпомагане по Схема за единно плащане на площ/СЕПП/ и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони/НР1/ и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. За да достигне до този резултат Административният съд - С. - град е приел, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентния за това административен орган в рамките на законовите му правомощия - чл. 11а и чл. 20а от ЗПЗП, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и неправилно прилагане на материалните разпоредби. В мотивите на съдебното решение подробно са анализирани доводите на земеделския производител и на административния орган, както и приетите писмени доказателства и двете изслушани съдебно-технически експертизи, от които е изведено заключение за незаконосъобразност на процесното уведомително писмо и връщане преписката на органа за ново разглеждане заявлението на Рилска света обител.
При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимия материален закон. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на двете страни в процеса и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното решение точно е констатирано, че Рилска света обител е подала общо заявление за плащане на площ за кампания 2011 г. с [УИН], с което е заявила за подпомагане по СЕПП – 18.33ха, за която е поискала субсидия в размер на 4106.24 лв., по Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) – 1.91 ха, за която е поискала субсидия в размер на 57.30 лв., и по НР1– 18.33 ха, за която е поискала субсидия в размер на 4660.48 лв., като към заявлението е приложила и изискуемата Таблица на използваните парцели 2011 г., в която е описала парцелите, които ползва с посочване номера на всеки блок на земеделско стопанство (БЗС) и землището, в което се намира всеки от тях. С процесното уведомително писмо изх. № 02-100-2600/1099 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА е отказано претендираното финансово подпомагане по СЕПП и НР1 - посочена е оторизирана и изплатена обща субсидия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2011 г. в размер на 0 лв, а единствено по СНДП е изпратена субсидия в размер на 57.30 лв. В уведомителното писмо е вписано, че ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция е извършила съответните административни проверки за допустимост на заявените за подпомагане площи, въз основа на данните, които се съдържат в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП), която според чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредба № 105/ 2006 г. се създава и поддържа от Министерството на земеделието и храните. Съобразно чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009 на Комисията и във връзка с чл. 37, ал. 2 от ЗПЗП и чл. 28, ал. 1 от Регламент (EO) № 1122/2009 на Комисията, административните проверки включват кръстосани проверки чрез автоматизирани компютърни средства. В случая компютърните проверки са извършени чрез пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г.). Първостепенният съд се е позовал на приетата и неоспорена от страните повторна съдебно - техническа експертиза, от която е видно, че за заявените БЗС, общо 24 имота са представени карти, отразяващи съответните площи и идентификатор, който настоящият ответник е декларирал, но няма представени карти, които да удостоверят и покажат със съответните очертания границите на парцелите след извършените административни проверки, които проверки да доказват основанието за получената недопустима площ. Експертизата, представена от вещо лице инж. Х. е установила, че няма данни за извършена проверка на място от Технически инспекторат към РА, както и че за района, в който попадат заявените парцели за 2011г., няма налична актуална за кампанията ортофотокарта. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че като не се е съобразил с допустимия слой и цифровата ортофотокарта, както и като не е преодолял несъответствията посредством проверки на място от Регионалния технически инспекторат, ДФЗ-РА е нарушила правото на кандидата да организира своята защитна теза и да изведе доказателства съответстват ли декларираните от него имоти на материалноправните предпоставки на Закон за отпускане на финансова помощ. Настоящият съдебен състав намира, че съобрразно чл. 19, § 2 от Регламент /ЕО/ № 73/2009 г. от 19.01.2009 г., административният орган е бил задължен да представи графичен материал, посочващ местоположението на заявените за подпомагане площи, като формулярите за кандидатстване се базират на площите, определени през предходната година. В този смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 2 вр. чл. 3, ал. 1, т. 3 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. В конкретната хипотеза е установено, че при подаване на заявлението за подпомагане е съществувал слой - площи, допустими за подпомагане, създаден и поддържан през 2010 г., по който слой са очертани и заявените за подпомагане парцели. Безспорно е, че актуализацията на данните в СИЗП за кампания 2011 г., е направена по - късно и прилагането на специализирания слой за 2011 г. е регламентиран в цитираната заповед на министъра на МЗХ от 22.12.2011 г. С. З № РД 09-1214 / 22.12.2011г. e одобрен окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2011 г., което е осъществено във времето много след подаване от страна на кандидата на заявлението за подпомагане за кампания 2011 г. Решаващият съдебен състав споделя становището на първостепенния съд, че с това е осъществено съществено нарушение, защото с подаване на единното заявление за плащане на площ земеделския производител е очертал и БЗС, които ще стопанисва според предоставените й графични материали-карти и документи, които са неразделна част от заявлението, а те се предоставят от страна на съответната общинска служба по земеделие. По силата на чл. 19, § 2 от Регламент (ЕО) № 73/2009 г. държавите-членки предоставят предварително изготвени формуляри, които се базират на площите, определени през предходната година, както и графичен материал, посочващ местоположението на тези площи. В случая обаче попълненото заявление за подпомагане е изготвено въз основа на предоставения му картен материал, върху който кандидатът е очертал съответните БЗС и едва през 2012г. е извършена промяна на границите на референтните парцели. Тоест след приемане на заявленията за подпомагане за кампания 2011 г., първоначално предоставените на кандидатите географски материали на земеделските парцели с очертаните им граници са били променени, поради което при извършената административна проверка част от заявените БЗС са се оказали извън допустимия слой площи за подпомагане. Следователно първоначалният картен материал относно идентификацията на земеделските парцели, предложен на кандидата при подаване на общото заявление за плащане на площ, впоследствие е променен, с оглед на което му е отказано подпомагане поради това, че заявените БЗС са се оказали впоследствие частично извън "допустимия слой" площи за подпомагане, изработен окончателно в края на 2011 г. и официално предаден на ДФЗ на 28.02.2012 г.
По изложените съображения решаващия съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци отм. енителни основания, което налага отхвърлянето й.
С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции, се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 5558 от 14.08.2015г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 35 състав, по адм. д. № 10198/2014г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.