Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция "Митници", чрез процесуалния му представител срещу решение № 8171/23.12.2014г., постановено по адм. д. № 9412/13г. по описа на Административен съд София-град, с което по жалба на [фирма] със седалище в [населено място] е отменено Решение № 39/33/29.05.2013г. на Началника на М. С за отказ за възстановяване на акциз в размер на 183401,80 лв, потвърдено с Решение № 447/23.08.2013г. на Директора на Агенция "Митници" и е изпратена административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В тези насоки касаторът излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени атакуваното съдебно решение и постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт на митническия орган. Изразява становище за недопустимост на касационното производство поради разпоредбата на § 37 от Закон за изменение и допълнение на Закон за ДДС /ДВ, бр. 105/2014 г./, съгласно която производствата по възстановяване на акциз по отменения чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, започнали до влизане в сила на този закон, се прекратяват. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - [фирма] оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че касационната жалба, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима. Изтъкнатото от процесуалния представител на касационния жалбоподател нормативно основание за недопустимост на производството пред административния орган не прави недопустимо нито настоящото касационно производство, нито първоинстанционното съдебно производство, съответно не води до недопустимост на постановеното първоинстанционно решение.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Администратативното производство по издаване на оспорения пред първоинстанционния съд митнически акт е по повод искане на ответника по касационната жалба по реда на чл. 24ж, ал. 1, т. 3 ЗАДС / отм. /, за възстановяване на акциз за използвана електрическа енергия в размер на 183401 лв през 2012г., заявено на 30.04.2013г., с приложени документи. Към датата на заявлението, приложими са разпоредбите на чл. 24ж и § 46 ДР на ЗИД на ЗАДС /ред. в сила от 17.07.2012г./ и чл. 21 от ППЗАДС.
С. З за изменение и допълнение на ЗАДС, ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., чл. 24а, ал. 1, т. 3 е възпроизведен в чл. 24ж, ал. 1, т. 3, със същото съдържание, а § 46, ДВ, бр. 54/12 г., в сила от 17.07.2012 г., е със същото съдържание, но е относим към чл. 24ж, ал. 1, т. 3, който е предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3. Макар и с различна номерация - чл. 24ж, ал. 1, т. 3 всъщност е предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3, а в § 46 само е променен основният текст - чл. 24а, ал. 1, т. 3 заменен с чл. 24ж, ал. 1, т. 3 като съдържанието на разпоредбите не е променено.
Съгласно чл. 24ж, ал. 1, т. 3 ЗАДС, приложим към датата на заявлението, възстановява се платеният акциз за електрическа енергия на лицензираните железопътни превозвачи и управителите на железопътната инфраструктура - за ползваната от тях тягова и нетягова електрическа енергия при осъществяването на тяхната дейност. Съгласно § 46 от ДР на ЗИД на ЗАДС (Обн., ДВ, бр. 54 от 2012, в сила от 17.07.2012 г.), приложима редакция към датата на заявлението, държавната помощ, предвидена в чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове се предоставя след произнасяне на Европейската комисия с положително решение, относно съвместимостта й с Общия пазар.
С решението, предмет на оспорване пред първоинстанционния съд, митническият орган е постановил отказ за възстановяване на акциз, мотивиран с липса на произнасяне от страна на ЕК относно съвместимостта на държавната помощ по реда на чл. 24ж, ал. 1, т. 3 с Общия пазар.
Спорен е въпросът дали административният орган е бил задължен да се произнесе лицето отговаря или не на условията за възстановяване на акциз или не е следвало да разглежда искането по същество, тъй като съгласно разпоредбата на § 46 от ДР на ЗИД ЗАДС, държавната помощ, предвидена в чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от ЗАДС се предоставя след произнасяне на Е. К. с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар.
Съдът е приел, че административният орган е длъжен да разгледа депозираното до него искане, да изложи мотиви дали жалбоподателят има право на възстановяване на заплатения от него акциз за електрическа енергия, а преценката с оглед разпоредбата на § 46 от ПЗР на ЗИД ЗАДС как ще бъде осъществено плащането се извършва след успешно развило се производство, в което на лицето е признато съответното право, което може да се удовлетвори само при наличие на акт на Европейската комисия.
Неразглеждането на искането в посочения по-горе смисъл и липсата на мотиви в тази насока - дали жалбоподателят има или няма право на възстановяването е самостоятелен порок на административния акт, който води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Това обуславя незаконосъобразността на издадения административен акт, поради което същият е отменен и преписката е върната на органа за ново произнасяне по искането, с указания дадени от съда в отменителното решение.
Съобразно разпоредбата на § 46 ДР на ЗИД ЗАДС възстановяването на акциз по реда на чл. 24ж, ал. 1, т.3, предишен чл. 24а, ал. 1, т. 3 ЗАДС е определяно като "държавна помощ", която се предоставя след произнасяне на Е. К. с положително решение относно съвместимостта й с Общия пазар. Последното е предопределящо и за възникване на правото по чл. 24ж, ал. 1, т. 3 ЗАДС /приложим към момента на заявлението и на издаване на административния акт/ и правилно административният орган е приел, че до произнасяне на ЕК, искането не може да бъде разгледано по същество. Това е налагало спиране на процедурата по произнасяне по заявеното искане до произнасяне на ЕК, във връзка с § 46 ПЗР на ЗИД ЗАДС, но не и постановяване на отказ. С постановения отказ се преклудира възможността на административния орган да се произнесе по същото искане, с което се засягат права на заявителя, поради което правилно отказът на митническия орган е отменен от съда като незаконосъобразен и преписката е върната на същия за ново произнасяне.
Законодателната промяна, на която се позовава касационният жалбоподател - § 37 от Закон за изменение и допълнение на Закон за ДДС /ДВ, бр. 105/2014 г./, съгласно която производствата по възстановяване на акциз по отменения чл. 24ж, ал. 1, т. 3 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗЗД АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове, започнали до влизане в сила на този закон, се прекратяват е относима към указанията, дадени от страна на първоинстанционния съд за ново произнасяне по същество. Те следва да бъдат коригирани, защото посочената законова разпоредба, влязла в сила след постановяване на първоинстанционното решение, въвежда основание за недопустимост на производството пред административния орган, което следва да бъде съобразено при връщане на административната преписка.
Съобразно изложеното, обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила, а при връщане на преписката на административния орган, същият следва да съобрази дадените указания в настоящото съдебно решение.
При този изход от спора, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 300 лв.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 8171/23.12.2014г., постановено по адм. д. № 9412/13г. по описа на Административен съд София-град.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на [фирма] съдебни разноски в размер на 300 лв. Решението не подлежи на обжалване.