Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Д. П., от [населено място], чрез пълномощника му - адв.. З, против решение №1733/28.09.2015 г. по адм. дело №1242/2015 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради необоснованост - основание за отмяна по чл.209, т.3 от АПК.

Ответникът:кмета на р-н "С." при община-П., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на П. Д. П., против Заповед №15РД09-137/14.04.2015 г. на кмета на р-н "С." при община-П., с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Двуетажна производствена и жилищна сграда", находящ се в ПИ с идентификатор №56784.504.15, стар пл.№668 и в ПИ с идентификатор №56784.505.16, попадащ в терен с отреждане за зеленина и спорт. Заповедта е издадена на основание чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, в хипотезата на извършено строителство без наличието на строителни книжа, като неин адресат е оспорващия П..

За да отхвърли жалбата съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен, при условията на делегация, орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.Съдът е обсъдил предпоставките за търпимост на строежа, съгласно разпоредбата на §16, ал.2 от ПРЗУТ, предвид времето на извършване на строежа -1994 г., при което е установил, че същия е нетърпим, поради противоречието му с "разпоредбите които са действали по времето, когато е изпълнен и по действащите правила и нормативи на ЗУТ", независимо, че има подадена декларация...