Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник – изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” (ДФЗ, Фонда/ът), срещу Решение № 253 от 17.06.2015 г., постановено по адм. д. № 266 по описа на Административен съд – В. Т (АСВТ) за 2015 г. С обжалваното решение е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) с изх. № 01-6500/6581 от 16.03.2015 г., издаден от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ и фондът е осъден да заплати на Д. А. Д. сума в размер на 160,00 лв. направени от него разноски по делото.

В касационната жалба се твърди постановяване на съдебното решение предмет на контрол, при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Неправилна, според касатора, е преценката на съда за издаването на спорния АУПДВ в противоречие с материалния закон. Установеното, че Д. отглежда само биволи към референтната дата, което му е известно, се сочи като достатъчно основание за възстановяване на недължимо получените суми за подпомагане по Схемата за национални доплащания за говеда, необвързана с производството (НДЖ1). В тази връзка се поддържа, че неправилно първоинстанционният съд приема липсата на неправомерно поведение на Д., предвид което същият дължи връщане на получената финансова помощ за 2009 г., 2010 г. и 2012 г. Субсидиите са недължимо платени и се явяват публично държавно вземане, което подлежи на събиране. По изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата срещу процесния АУПДВ. Претендира се присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. По делото е представено становище от упълномощен юрисконсулт, с което се поддържа касационната жалба и се иска нейното уважаване.

Ответната страна Д. Д. оспорва касационната жалба с представен по делото писмен отговор. Поддържа подробно обосновано...