Производството е по чл.208 – чл.228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. М. М. срещу решение № 221 от 08.01.2016г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд – трето отделение по адм. д.№ 14949/2014г. От доводите, изложени в касационната жалба и допълнителните становища от 24.03.2016г. и 16.05.2016г. могат да се изведат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Искането е за отмяна на обжалваното решение.

Ответникът – Министерски съвет, представляван в производството от юрк.. Т, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането на жалбата е процесуално допустимо.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано във връзка с оспорване на нормативните текстове на чл.16, ал.1 и ал.2 от Правилник за прилагане на Закон за социалното подпомагане.

Тричленният състав е отхвърлил оспорването. За да стигне до извод за неоснователност на подадената жалба, съдът приема, че нормативния акт е издаден при спазване на процедурата, регламентирана в Глава трета от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), в приложимата редакция. Нормативния акт е издаден при предвидена законова делегация – §3 от ЗР на ЗСП. С разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗСП е предвидена конкретна законова делегация за издаване на подзаконов нормативен акт, с който да се уредят условията и редът за отпускане, изплащане, изменението, спирането, възобновяването и прекратяване на социалните помощи.

Решаващият съд приема, че оспорените нормативни текстове не противоречат на конституционното право, предвидено в чл.51, ал.1 от КРБ, както и на законови материалноправни разпоредби. Съдът приема, че...