Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) - [населено място], подадена чрез юрк. С. П против решение № 5895 от 07.10.2015 г. постановено по адм. дело №5816/2015 г. на Административен съд София – град, с което е отменен мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране по жалба с вх.№Е13-143-13/24.10.2014 г. на [фирма], [населено място], срещу [фирма] / [фирма]/, с правно основание чл. 22, ал.1, т. 3 от ЗЕ и делото е върнато като преписка на комисията за произнасяне по жалбапа с изричен акт, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определен едномесечен срок за произнасяне с административен акт. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение.

Жалбоподателят – Комисията за енергийно и водно регулиране, редовно призован. В съдебно заседание се представлява от юрк. С. П, която поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответникът - [фирма], [населено място], редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.. А Терзийска. В съдебно заседание и в представеният писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и прави искане за оставянето й без уважение.

Заинтересованата страна – [фирма], [населено място], редовно призовавана. Представлява се от юрк. И. М. В съдебно заседание и в представеното становище по касационната жалба счита, че решението на първоинстанционният съд е неправилно и незаконосъобразно, като моли настоящия състав на съда да го отмени и да постанови друго, като жалбата да бъде върната на административния орган с указание за прекратяване на преписката образувана по жалба на [фирма].

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, четвърто отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на [фирма], [населено място] срещу мълчалив отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране, да се произнесе по жалба на дружеството с вх. №Е-13-143-13/24.10.2014 г. срещу [фирма]. С обжалваното решение, предмет на настоящото касационно производство, Административен съд София - град е отменил мълчаливия отказ на Комисията за енергийно и водно регулиране и е върнал делото като преписка на Комисията за ново произнасяне, при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на съдебното решение, като е определен едномесечен срок за произнасяне с административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че на 17.10.2014 г. [фирма] е подало жалбата си до КЕВР, чрез [фирма]. Заивнересованата страна в настоящото производство е изготвила становище по жалбата, което е изпратено на 24.10.2014 г. до КЕВР. Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 3 ЗЕ от този момент е започнал да тече двумесечния срок за доброволно уреждане на спора от страна на КЕВР. Този срок е бил удължен с два месеца, с оглед необходимостта от събиране на допълнителни данни и информация по преписката за което, с писмо изх. № Е-13-143-13/18.01.2015 г., административният орган е уведомил дружеството жалбоподател. Със съгласието на жалбоподателя, този срок е бил продължен с още два месеца, видно от постъпилото писмо в деловодството на КЕВР, с вх. №Е-13-143-13 от 26.03.2015 г., който срок е изтекъл на 27.04.2015 г. /понеделник – присъствен ден/. Жалбата срещу мълчаливия отказ е била подадена на 15.05.2015 г., която дата се явява в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК.

Процесуално допустимата жалба съдът е разгледал по същество, като е приел, че според чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ в правомощията на КЕВР е да се произнесе по спорове на лицензиант срещу лицензиант. Между страните не е имало спор, че и жалбоподателят и ответната страна са лицензианти. Редът за произнасяне е уреден в Наредба № 3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, издадена по законовата делегация на чл. 60 от ЗЕ, според чл. 22, ал. 7 от ЗЕ. След като в правомощията на КЕВР е да се произнесе с изричен акт по подадена жалба, а това тя не е направила в шестмесечния срок, по силата на чл. 58 АПК е формиран мълчалив отказ, поради което го е отменил и е върнал преписката на административния орган за произнасяне по жалбата, при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение.

Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила по следните съображения:

Материята по подадената жалба се урежда от нормите на чл. 22, чл. 75-81 ЗЕ, както и чл. 142-149 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, наричана само "Наредба № 3". Безспорно е правомощието на КЕВР да разглежда подадени жалби от лицензианти срещу лицензианти - чл. 22, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, включително и да осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии - чл. 75, ал. 2 от ЗЕ и съответствието на извършените лицензионни дейности с условията - чл. 76. Това й правомощие съвпада с правомощието й по чл. 142, ал. 1, т. 3 от Наредба № 3.

Редът за подаването на жалби е този предвиден в Наредба № 3, като в чл. 143, ал. 3 е предвидено, жалбата до КЕВР да се подава, чрез съответното енергийно предприятие. В конкретния случай жалбата е подадена до КЕВР чрез [фирма], която със становището си я е изпратило на КЕВР и постъпила на 24.10.2014 г. /вх. №Е-13-143-13/24.10.2014 г., от която дата е започнал да тече двумесечния срок за комисията в който може да съдейства за доброволно уреждане на спора. Този срок е удължен от комисията на основание чл. 146, ал. 2, изречение второ, а със съгласието на жалбоподателя срокът е удължен с още 2 месеца. Това удължаване на срока за произнасяне общо с шест месеца е до 27.04.2015 г., първия присъствен ден, от когато е започнал да тече едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК за обжалване на мълчаливия отказ. При това фактическо установяване правилни са изводите на съда, че жалбата, подадена до съда на 15.05.2015 г. се явява подадена в едномесечения преклузивен срок, поради което правилно е преценено от първоинстационния съд за допустимост на жалбата.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател за това, че се формирал мълчалив отказ само по искане за издаване на индивидуален административен акт, а такова искане с жалбата не било направено. Както вече се посочи, в правомощията на КЕВР е да разреши възникнал спор между лицензианти, като произнасянето е с изричен акт. Решенията, включително и мълчаливият отказ на КЕВР подлежат на съдебен контрол по реда на АПК - чл. 13, ал. 9 от ЗЕ, чл. 148, ал. 1 от Наредба № 3. При предвидено правомощие по закон за органа да се произнесе с изричен акт, непроизнасянето му в срок формира мълчалив отказ, по силата на законовата фикция на чл. 58, ал. 1 от АПК. Този мълчалив отказ е формиран при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, които задължават КЕВР да се произнесе с изричен акт. Мълчаливият отказ е формиран и в нарушение на изискването за форма, включително и в нарушение на материалния закон, до който правилен извод е достигнал и административният съд.

Неоснователно е искането на заинтересованата страна съдът да даде указания на регулаторния орган да прекрати образуваното пред него производство, защото [фирма] не било допуснало нарушение на издадената лицензия за координатор на специална балансираща група. Съдът не може да дава указания на регулаторния орган при липса на произнасяне от негова страна, относно спазването на лицензията, каквито доводи се съдържат в жалбата.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5895 от 07.10.2015 г. по адм. д. № 5816/2015 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.