Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. И. от [населено място] срещу решение № 3070 от 4.05.2015 г., постановено по адм. д. № 11866/2014 г. по описа на Административен съд – София-град, второ отделение, 24-ти състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
О. Р дирекция за социално подпомагане - [населено място], чрез процесуалния си представител юрисконсулт Лазарова, алтернативно поддържа тези за недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
О. То поделение на НОИ С. град и Агенция на хората с увреждания, не са взели отношение.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
При извършване на служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2, предложения първо и второ АПК, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че решението е валидно, но се явява недопустимо по следните съображения:
От лист 37 от първоначалното дело се установява, че оспорването по реда на чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО), на протокол на лекарска консултативна комисия при „ДКЦ ХХІV-С.” Е. № 219 от 4.09.2014 г. е инициирано от Дирекция „Социално подпомагане-В.” - [населено място] чрез неговия директор-жалба вх. № 153 от 11.09.2014 г. в РКМЕ.
Независимо от изложеното, с определение № 344 от 21.01.2015 г., първоинстанционният съд е конституирал като заинтересована страна по делото, Регионална дирекция за социално подпомагане - [населено място], която не е била страна в производството чл. 112, ал. 1, т. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗЗД ЗДРАВЕТО).
В чл. 14 и 16 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане са разграничени функциите на регионалните дирекции за социално подпомагане и на дирекциите „Социално подпомагане”. Съгласно чл. 16, т. т. 1, 3, 4 и 5 от този правилник, дирекциите "Социално подпомагане", провеждат държавната политика в областта на социалното и семейното подпомагане; извършват дейността...