Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по подадена от М. В. С. молба за отмяна на основание чл. 239, т. 4 от АПК на решение № 12816/30.11.2015 г., постановено по адм. дело № 8781/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Ответникът не е взел становище.
Настоящият съдебен състав счита искането за отмяна за процесуално допустимо, а по същество за неоснователно. Съображенията са следните:
Съгласно чл. 239, т. 4 от АПК актът подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Разпоредбата е приложима при пълна идентичност на дела, приключили с различен, противоречив правен резултат.
В случая с решението, чиято отмяна се иска, в касационно производство е отменено решение № 771/30.04.2015 г. по адм. дело № 65/2015 г. по описа на Административен съд - Бургас и вместо него е постановено отхвърляне на жалбата на С. против принудителна административна мярка от 15.11.2014 г. (преместване на паркирано МПС без знанието на собственика му), приложена по разпореждане на старши специалист в отдел "Инженерна инфраструктура и транспорт" при дирекция "Управление при кризи, обществен ред и сигурност" в [община] на основание чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП.
Другото влязло в сила съдебно решение, за което се твърди, че противоречи на цитираното по-горе, е № 554/27.04.2015 г. и е постановено по НАХД № 797/2015 г. на Бургаския районен съд. С него е отменено наказателно постановление № НП-12644/21.11.2014 г., издадено от зам. кмета на [община], с което за извършено нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1, предл. 2, чл. 189, ал. 12 и чл. 183, ал. 2, т. 1 от ЗДвП (паркиране в нарушение на правилата по ЗДвП) на С. е наложена глоба в размер на 20 лева.
Очевидна е липсата...