Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуалния кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по два броя касационни жалби, подадени от директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – [населено място] при ЦУ на НАП и от [фирма], [населено място], чрез процесуалния представител адв. И. Й. срещу Решение № 1022 от 22.05.2015 г. по адм. дело № 457/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив в съответните му части.

С обжалваното решение е отменен РА № Р- 16-1400071-091-01 от 07.11.2014 г., издаден от ТД на НАП П. на [фирма] за допълнително определен данък по чл.195, ал.1 от ЗКПО за 2008 г. за сумата над 5032,56 лева до пълния размер на задължението от 31 719,60 лева и за определените законни лихви над 2961,71 лева до пълния им размер от 18 667, 29 лева, като жалбата на дружеството в останалата й част е отхвърлена. С решението в полза на дирекция „ОДОП“ – [населено място] е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 179,01 лева, а в полза на [фирма] разноски в размер на 1 502,21 лева.

Касаторът – директорът на дирекция „ОДОП“ – [населено място] обжалва решението в частта, в която процесният РА е отменен, като излага доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.109, ал.1 от ДОПК, както и че необосновано е приел, че за последното тримесечие на 2008 г. по договора за заем с I. L. няма усвояване на суми след 30.09.3008 г. и данък за това тримесечие не се дължи. Иска отмяната на решението в посочената му част и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на дружеството срещу РА...