Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. И. от [населено място], против Решение № 656/18.12.2014 г., постановено по адм дело № 560/2014 г., по описа на Авдминистративен съд М., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение за отнемане на разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, обективирано в писмо рег. № 28477/17.10.2014 г., на началника на РУ на МВР - Л., с което са отнети разрешенията за носене, употреба и съхранение на О. с № 0279996 и 210/11 г., издадени от РУ на МВР - Л.. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и вместо него постановяването на друго, с което се отмени оспореният административен акт.

Ответникът - Началника на Районно управление "Полиция" - [населено място], редовно уведомен, не е представляван и не е изразено становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура е изразил становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допуснима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на И. Г. И. срещу Решение за отнемане на разрешения за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, обективирано в писмо рег. № 28477/17.10.2014 г., на началника на РУ на МВР - Л., с което са отнети разрешенията за носене, употреба и съхранение на О. с № 0279996 и 210/11 г., издадени от РУ на МВР - Л.. За да постанови този резултат съдът е приел, че с оглед разпоредбите на чл. 155, ал. 1 във връзка с чл. 58, ал.1, т. 2 от ЗОБВВПИ, административният орган, при условията на обвързана компетентност, е задължен да отнеме издадените разрешения. Решението е правилно.

Към момента на издаване на административния акт, по отношение на касационния жалбоподател е имало образувано досъдебно производство ЗМ № 631/2014 година за извършено умишлено престъпление от общ характер по чл. 235, ал. 2 от НК. Това е било достатъчно за да бъдат приложени разпоредбите на чл. 153, т. 6, във вр. с чл. 155, ал. 1, във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 2 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия, като му се отнеме издаденото разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие - пистолет „М.“, кал. 9 по 18 мм. и боеприпасите към него. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 2 разрешения за придобиване и/или съхранение на взривни вещества и пиротехнически изделия, разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси към тях не се издават на лице, което е осъждано за извършено умишлено престъпление от общ характер или срещу него е било образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК, съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и съдът правилно се е съобразил с нея, като е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Към касационната си жалба И. е приложил определение от 19.02.2015 година на Районен съд - Лом, с което е отменено постановление на Районна прокуратура - [населено място] по досъдебно производство № 78/2014 година по описа на ОД МВР-град М., с което е отказано връщането на веществено доказателство - собственото му МПС, задържано по повод извършеното престъпление. В него, въпреки че е отбелязано, че разследващият полицай по делото е приключил производството с мнение за липса на извършено престъпление и прекратяване на производството, то се явява неотносимо към случая. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, а в случая те са приключили в съдебното заседание, проведено на 08.12.2014 година.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Монтана съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 656/18.12.2014 г., постановено по адм дело № 560/2014 г., по описа на Авдминистративен съд М.. Решението е окончателно.