Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Г. – кметски наместник на кметско наместничество – [населено място], срещу решение № 37/12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 242/2014 г. по описа на Административния съд – Л.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна – К. В. Ф., не изразява становище по подадената касационна жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – трето отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 107 от ЗГР (ЗАКОН ЗЗД ГРАЖДАНСКАТА РЕГИСТРАЦИЯ) (ЗГР) във вр. с чл. 145 от АПК и § 8 от АПК е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ на И. Г. – кметски наместник на кметско наместничество – [населено място], обективиран в писмо изх. № РД-279 от 23.09.2014 г., с който на К. В. Ф. от [населено място] е отказано издаване на удостоверение за наследници на С. В. С. (първи братовчед на нейния дядо по бащина линия), починал на 03.03.1983 г. съгласно акт за смърт № 3/03.03.1983 г., съставен в [населено място], [община], област Л., и е задължил кметския наместник на кметско наместничество – [населено място], да издаде удостоверение за наследниците на С. В. С. в 14-дневен срок от влизането на решението в сила. Съдът е приел, че отказът на административния орган да издаде удостоверение за наследници на починалото лице по подадената молба е неоснователен по изложени подробни съображения за правомощията на административния орган по чл. 24, ал. 2 от ЗГР и чл. 2 от Наредба № РД-02-20-6/24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Наредбата). В мотивите на съдебното решение съдът е посочил, че административният орган не е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 35 от АПК, а именно: да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, не е използвал всички възможни процесуални възможности както да обсъди сведенията, съдържащи се в декларативната част от искането на заявителя, така и да събере и анализира по служебен път всички относими писмени доказателства, изготвяни, поддържани и намиращи се в самата администрация. Административния съд – Л., е приел също, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Така постановеното решение е правилно.

Правилно съдът е приел, че процедурата по издаване на удостоверение за наследници представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗАдм (ЗАКОН ЗЗД АДМИНИСТРАЦИЯТА), като формата на заявленията/исканията, редът и сроковете за отстраняване на недостатъци в тях, препращането на компетентен орган, сроковете за извършване на административни услуги, както и другите въпроси, свързани с издаването на актове във връзка с административното обслужване, се определят в глава пета, раздел I от АПК с оглед общата препратка на чл. 7 от Наредба за административното обслужване.

Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗГР. Съгласно последната въз основа на регистрите на населението се издават удостоверения от общинската администрация. Видно от съдържанието на писмото, мотивите за отказа на административния орган се изразяват в следното: „1. С. В. С. е починал на 03.03.1983 г., като същият не е оставил деца, преживели родители или братя и сестри, а само съпруга – Р. Д. С., починала на 12.12.1997 година. Съгласно правилата, установени в ЗН, преживелият съпруг наследява заедно с призования за наследяване ред наследници, като изключва четвърти ред наследници, а именно роднините по съребрена до шеста степен включително, поради което единствен наследник на С. В. С. е неговата съпруга.

2. Удостоверение за наследници на С. В. С. не следва да бъде издадено на К. В. Ф., тъй като същата не попада в нито една от категориите лица, определени с Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението.”.

Изводът на съда, че в случая административният орган незаконосъобразно е направил правна преценка за това кой ред наследници имат право да наследяват, е правилен. След като е установил, че молителката К. В. Ф. има качеството на наследник по закон на починалия С. В. С. по съребрена линия до шеста степен, то административният орган е бил длъжен да издаде исканото удостоверение за наследници. Правилно съдът е приел, че органът незаконосъобразно смесва качеството на наследник по закон с правото на наследяване, като незаконосъобразно е приел, че правото на наследяване и качеството на наследник по закон са идентични. Обосновано съдът е приел, че независимо от наследствените права на молителката, след като административният орган е установил, че същата е наследник по съребрена линия до шеста степен на С. В. С., т. е. наследник по закон по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗН, то е следвало да бъде издадено исканото удостоверение за наследници. В този смисъл направеният от административния съд краен извод, че органът не е изпълнил в пълен обем задължението си по чл. 35 от АПК, а именно: да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, да обсъди сведенията, съдържащи се в декларативната част от искането на заявителя, а също и да събере и анализира по служебен път всички относими писмени доказателства, изготвяни, поддържани и намиращи се в самата администрация, е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. Като е достигнал до същия извод, административният съд е издал законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд – трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 242/2014 г. на Административния съд – Л.. Решението е окончателно.