О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3497

Гр. София, 08.07.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 2.07.24 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2040/24 г., намира следното:

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение от 9.02.23 г. по гр. д. №23930/22 г. на СРС, подадена от директора на ТП на НОИ, София – град на 19.01.24 г., на осн. чл.304 и чл.303, ал.1,т.1 ГПК. С влязлото в сила решение е осъдено „Би привилиджт 1“ ООД да заплати на К. Я. на осн. чл.128, т.2 КТ сумата от 1000 лв., представляваща неизплатена част от нетно трудово възнаграждение, дължимо за периода от 1.03.19 г. до 31.07.19 г. по силата на сключения между страните трудов договор от 28.02.19 г. Молителят сочи, че е трето лице, за което на осн. чл.297 ГПК вл. в сила решение е задължително и това обуславя правния му интерес от производството за отмяна. Представя нови писмени доказателства, които според него са от съществено значение за делото.

Ответникът К. Я. я оспорва като недопустима и неоснователна. Твърди, че ТП на НОИ не е заинтересована страна по см. на чл.304 ГПК, защото не е страна по тр. правоотношение. Освен това молбата е и просрочена, защото за вл. в сила решение ответникът е уведомил ТП на НОИ с молба от 17.05.23 г., към която е приложено решението. Намира, че представените доказателства не се отнасят до предмета на спора, разрешен с вл. в сила решение - за полагането на труд и за размера на дължимото тр. възнаграждение.

Ответникът по молбата „Би привилиджт 1“ ООД, [населено място] я оспорва като недопустима, защото ТП на НОИ не...